Чувствам се напоследък много маловажен, изпитвам трудност да изразявам и да отстоявам мнението си, сякаш нямам никакво значение. Доста ми тежи това, много ми е трудно да се държа на ниво, по-скоро се сдухвам и се затварям в смръдливата си черупка, в която вече 17 години си седя.
Пред мен се разкриват множество възможности, а аз не поемам никакъв риск, просто защото се чувствам маловажен, смотан и тъп. Вместо да живея, да се радвам на живота и да поемам всяка възможност, която идва към мен аз си седя в нас и се оплаквам на непознати в интернет. Ама нищо де, човек има и такива моменти. Не знам от къде тая скрита неувереност излезе внезапно, ама доста ме спъва. Изпитвам нужда от любов, и я търся от грешни хора.
Чувствам, че не заслужавам и не съм достоен да получавам подаръци, любов и като цяло някакви добри постъпки спрямо мен. Което е тъпо, при положение, че цял живот слугувам на всички, защото се потъпквам и се чувствам като изтривалка, защо и аз да не се насладя на живота. Хм, пак не се чувствам добре да го направя.
Много гадно, дано света свърши по-бързо.