Кофти ми е...

[KumchoValcho]

Чувствам се напоследък много маловажен, изпитвам трудност да изразявам и да отстоявам мнението си, сякаш нямам никакво значение. Доста ми тежи това, много ми е трудно да се държа на ниво, по-скоро се сдухвам и се затварям в смръдливата си черупка, в която вече 17 години си седя.
Пред мен се разкриват множество възможности, а аз не поемам никакъв риск, просто защото се чувствам маловажен, смотан и тъп. Вместо да живея, да се радвам на живота и да поемам всяка възможност, която идва към мен аз си седя в нас и се оплаквам на непознати в интернет. Ама нищо де, човек има и такива моменти. Не знам от къде тая скрита неувереност излезе внезапно, ама доста ме спъва. Изпитвам нужда от любов, и я търся от грешни хора.
Чувствам, че не заслужавам и не съм достоен да получавам подаръци, любов и като цяло някакви добри постъпки спрямо мен. Което е тъпо, при положение, че цял живот слугувам на всички, защото се потъпквам и се чувствам като изтривалка, защо и аз да не се насладя на живота. Хм, пак не се чувствам добре да го направя.
Много гадно, дано света свърши по-бързо.

[TrollFaace]

Кофти работа а ?

[KumchoValcho]

мда

[TrollFaace]

Що тей ?

[ninjaiscrazy]

Всеки има нужда от любов.Знам какво е да живееш за другите,знам и какво е да си егоист,и двете не стават,трудно е да се поддържа баланс между двете,защото все някога изпадаш в една от крайностите.Спокойно човек,вярвай в себе си,мотивирай се от всичко,поставяй си нови цели и продължавай напред.Няма смисъл да чакаш края на света-няма да е днес.

[KumchoValcho]

ама точно, не знам къде е баланса.

[NqkfaNikakva21]

Не се ли оправи вече? :Д

[KumchoValcho]

Оправих се, даже в момента кипя от щастие
Всъщност отдааааааааааавна преодолях тея депресивни периоди, точно за тва направих тема, защото отдавна не се бях чувствал по тоя начин

[БожиятАгнец]

Мона Лиза от аватара ти, ти дава много хубава идея как да решиш проблема.

Стегни се. Всеки заслужава да обича и да бъде обичан, да дава и да взима.
Не винаги е хубаво да си налагаш мнението. Добрият воин си подбира битките.

Всели празници.

[KumchoValcho]

Истината е, че в този ден си бих 2 шамара, взех си душ, поех шансовете, които живота ми предлагаше и прекарах една от най-яките вечери в живота си.
Благодаря на вселената и на себе си за чудесния край на света

[FuCKkK13]

еее точно щях да пиша фермани и ти си се оправил...

[KumchoValcho]

Пиши! Все на някой ще му бъде полезно. Нека се учим един от друг!

[machoka]

батко, веднъж като навършиш 18 и се разхайтиш като всеки новоизлюпен пълнолетник, шЪ спреш да имаш време да си мислиш и да пишеш по форуми такива неща. Ще лежиш 2 месеца над чинията всяка вечер, ще опрашиш де що има бардаци (може и дискотеки), ше си намериш накрая една булка да те вкара в норми и твай. Да - накрая ще е, щото първо ще трябва доста цветчета да откъснеш. Вярвай ми - никога не се получава от първия път. Тва го има само в романите и в сънчо по канал 1. Иска си градинка да разореш, пълна торба с цвят да набереш, за да знаеш вече какво искаш и какво не искаш. Иначе ще си крачиш заблуден, щастлив в собствената си фантазия, но тя в един момент се пука.

Сега нищо не ти е. Истинските ти проблеми ще започнат тогава и ще милееш за времето, в което си се чувствал 'празен и отвърлен'.


А сега братле - слушай си ай-пода, спинкай в часовете по химия, представяй си съученичката в съседния чин по прашка и бяла ризка, бий камбанарията редовно за да живееш един пълноценен живот, цъкай ДОТА и .. абе прави си т'ва, което трябва. Не глупости. И излишности.

[yakuza_]

Че той вече има 18 мисля.

[machoka]

залагам на 17

[FuCKkK13]

Пиши! Все на някой ще му бъде полезно. Нека се учим един от друг!

е ти ми прекъсна мисълта ;д

[KumchoValcho]

17
да бе, прав си, аз все по-често го осъзнавам това и все по-често се чувствам добре и съм си щастлив
но съм такъв тип човек, който много обича да задълбава и анализира всичко, което изморява доста

[Hercule]

There there

[KumchoValcho]

There there

кво става, пиру

[Hercule]

Нищо особено, и на мен ми е кофти, та си губя времето тук

[PainMonopoly]

ама точно, не знам къде е баланса.

Човек намира ултимативния баланс едва когато умре. Съществуването се изразява в търсенето на баланс.

Иначе в такива моменти просто си повтаряй, че всичко ще се оправи. Дори и да не го виждаш като възможно как ще стане, ще се оправи и ще дойдат отново моменти на еуфория, след което пак депресия. Мисълта за силните моменти които предстоят трябва да те крепи.

[KumchoValcho]

любимото ми утвърждение е "Доверявам се на живота"