- Форум
- По малко от всичко
- Кофата
- Кофти ми е...
Чувствам се напоследък много маловажен, изпитвам трудност да изразявам и да отстоявам мнението си, сякаш нямам никакво значение. Доста ми тежи това, много ми е трудно да се държа на ниво, по-скоро се сдухвам и се затварям в смръдливата си черупка, в която вече 17 години си седя.
Пред мен се разкриват множество възможности, а аз не поемам никакъв риск, просто защото се чувствам маловажен, смотан и тъп. Вместо да живея, да се радвам на живота и да поемам всяка възможност, която идва към мен аз си седя в нас и се оплаквам на непознати в интернет. Ама нищо де, човек има и такива моменти. Не знам от къде тая скрита неувереност излезе внезапно, ама доста ме спъва. Изпитвам нужда от любов, и я търся от грешни хора.
Чувствам, че не заслужавам и не съм достоен да получавам подаръци, любов и като цяло някакви добри постъпки спрямо мен. Което е тъпо, при положение, че цял живот слугувам на всички, защото се потъпквам и се чувствам като изтривалка, защо и аз да не се насладя на живота. Хм, пак не се чувствам добре да го направя.
Много гадно, дано света свърши по-бързо.
Всеки има нужда от любов.Знам какво е да живееш за другите,знам и какво е да си егоист,и двете не стават,трудно е да се поддържа баланс между двете,защото все някога изпадаш в една от крайностите.Спокойно човек,вярвай в себе си,мотивирай се от всичко,поставяй си нови цели и продължавай напред.Няма смисъл да чакаш края на света-няма да е днес.
Wisdom is not measured by age.As always life is part of something greater.Embrace balance and gain strength through self.Loneliness is only a challenge to test how strong you really are.
Не се ли оправи вече? :Д
Весииии
Една Любов, Една Борба, Един Отбор
Оправих се, даже в момента кипя от щастие
Всъщност отдааааааааааавна преодолях тея депресивни периоди, точно за тва направих тема, защото отдавна не се бях чувствал по тоя начин
Мона Лиза от аватара ти, ти дава много хубава идея как да решиш проблема.
Стегни се. Всеки заслужава да обича и да бъде обичан, да дава и да взима.
Не винаги е хубаво да си налагаш мнението. Добрият воин си подбира битките.
Всели празници.
Истината е, че в този ден си бих 2 шамара, взех си душ, поех шансовете, които живота ми предлагаше и прекарах една от най-яките вечери в живота си.
Благодаря на вселената и на себе си за чудесния край на света
Последно редактирано от KumchoValcho : 12-23-2012 на 08:52
еее точно щях да пиша фермани и ти си се оправил...
Пиши! Все на някой ще му бъде полезно. Нека се учим един от друг!
батко, веднъж като навършиш 18 и се разхайтиш като всеки новоизлюпен пълнолетник, шЪ спреш да имаш време да си мислиш и да пишеш по форуми такива неща. Ще лежиш 2 месеца над чинията всяка вечер, ще опрашиш де що има бардаци (може и дискотеки), ше си намериш накрая една булка да те вкара в норми и твай. Да - накрая ще е, щото първо ще трябва доста цветчета да откъснеш. Вярвай ми - никога не се получава от първия път. Тва го има само в романите и в сънчо по канал 1. Иска си градинка да разореш, пълна торба с цвят да набереш, за да знаеш вече какво искаш и какво не искаш. Иначе ще си крачиш заблуден, щастлив в собствената си фантазия, но тя в един момент се пука.
Сега нищо не ти е. Истинските ти проблеми ще започнат тогава и ще милееш за времето, в което си се чувствал 'празен и отвърлен'.
А сега братле - слушай си ай-пода, спинкай в часовете по химия, представяй си съученичката в съседния чин по прашка и бяла ризка, бий камбанарията редовно за да живееш един пълноценен живот, цъкай ДОТА и .. абе прави си т'ва, което трябва. Не глупости. И излишности.
Последно редактирано от machoka : 12-23-2012 на 09:31
17
да бе, прав си, аз все по-често го осъзнавам това и все по-често се чувствам добре и съм си щастлив
но съм такъв тип човек, който много обича да задълбава и анализира всичко, което изморява доста
Нищо особено, и на мен ми е кофти, та си губя времето тук
Човек намира ултимативния баланс едва когато умре. Съществуването се изразява в търсенето на баланс.
Иначе в такива моменти просто си повтаряй, че всичко ще се оправи. Дори и да не го виждаш като възможно как ще стане, ще се оправи и ще дойдат отново моменти на еуфория, след което пак депресия. Мисълта за силните моменти които предстоят трябва да те крепи.