Една шибана история

[DisappointedDreamer]

Не можеш винаги да бягаш от себе и да търсиш щастие в лицето на друг човек, защото никога няма да си щастлив в собствената си компания.

Мхм. Няма нищо лошо в желанието ти да се обвържеш, но не бива да приемаш момичетата като потенциални въдици, с които да изплуваш от морето на депресията.

Намери щастието в самотата. Всъщност, не е баш щастие. По скоро спокойствие, утеха в тишината. Дори мъдрост. Бъди достатъчен на себе си. Доразвий личността си. И ще намериш щастието и себе си.

[npp]

.....Виждам все повече хора които не ги е*е ни най-малко за останалите,а се стремят към просперитет ако може гарнирам с кръвта на хората.А реално всеки човек се нуждае просто от любов.От споделен момент със специален човек.Но аз,както много други, нямам такъв човек до себе си.И в целия този абсурд един въпрос ми се върти натрапчиво в главата.Има ли смисъл да продължавам?Или просто бързо и без излишна драма да приключа тая смешка която наричам живот...Кажете си мнението,ако сте на мое място,бихте ли продължили?

да, за съжаление света е пълен с "блудство", което (освен че се вижда че има нещо общо с английската дума "blood") на езика на библейските писания означава: облагодетелствуване за сметка на страданията на другиго, обаче това не означава че няма за какво да живееш, например можеш да живееш за да се бориш срещу системата на духовното/религиозното беззаконие, която докарва всички беди на света, понеже именно тя е източникът на всяка съблазън - тя е "блудницата"

"Как стана блудница верният град(т.е. вярата), Който беше пълен с правосъдие(т.е. с добро отношение)! Правда(т.е. съвършена любов) обитаваше в него, а сега - убийци(т.е. погубители)." Исая 1: 21

[totik]

Винаги съм намирал цел именно в това-да се боря срещу несправедливостта и жестокостта във всичките й форми.Това,за което говорите според мен-човек да си бъде самодостатъчен е не по-малка утопия от идеала на Маркс.Човек може да постигне душевен мир сам,предполагам,но не и да бъде щастлив.Истината е,че имам нужда да давам и да получавам любов.Повечето ме разбрахте много погрешно.Нямам нужда от момиче,което да ми лекува депресията.Просто искам да има човек,който да ме обича и оценява всичко в мен.От стремежа ми да правя добро и интелекта ми,до всеки мускул по тялото.Искам това,което никога не съм имал-пълно отдаване и то от момиче което може да ме разбере.Разбирате ли?Последното,което искам е да се лепна за някой мацка и да й ограничавам свободата-аз не съм такъв.Колкото до чалготеките-противни са ми,но на приятелите ми това им се прави.Алтернативата ми е да си стоя вкъщи с книгата-понякога така правя,но и то писва бързо.Явно просто трябва да си разширя кръгозора.Е поне това че нито един от вас не ми каза-Ми мри щом не виждаш смисъл е положителен знак-благодаря!

[Cameo]

Винаги съм намирал цел именно в това-да се боря срещу несправедливостта и жестокостта във всичките й форми.

Просто искам да има човек,който да ме обича и оценява всичко в мен.

Не си сам. Даже бих казала, че се радвам да видя че са останали вся още такива хора като тебе. Ще намериш човека до себе си, търси и не се отказвай. Аз също го търся и това е единственото което ме вълнува (разбирателство, уважение и взаимна любов) за разлика от повечето ми познати които само търсят изгодата и материалното в ближния.

Така че, вярвай, и не се отчайвай.

Весели празници ти пожелавам!

[totik]

Мерси за топлите думи,весели и на теб!

[LadyDi]

Аурис беше прав. За да се промени живота ти, първо трябва ти самия да се промениш. И факта, че си го осъзнал, означава, че си направил първата крачка.
Друго нямам да казвам, всички останали са ти дали страхотни съвети

[totik]

Стига бе хора,защо да се променям?Никого не наранявам,никого не обиждам.Нямам никакво намерение да се променям.Промени са необходими на боклуците,аз не съм такъв.Да си променя средата-ок,но защо да променям себе си?Всеки е уникален когато следва собствената си пророда.

[LadyDi]

Стига бе хора,защо да се променям?Никого не наранявам,никого не обиждам.Нямам никакво намерение да се променям.Промени са необходими на боклуците,аз не съм такъв.Да си променя средата-ок,но защо да променям себе си?Всеки е уникален когато следва собствената си пророда.

Да промениш себе си не винаги означава да промениш начина си на поведение, както явно го възприемаш. По-скоро имах предвид да промениш начина, по който виждаш света и живота си, начина по който мислиш за тях. И това е вид промяна на личността ти, макар и да не го схващаш първоначално.
Не искаш евтини жени - не ги търси в чалготеките. Университетът не ти дава удовлетворение - прекъсни и се насочи другаде. Примери много. Въпросът е ти какво искаш. Защото лесния край е за слабите хора, а ти явно не мислиш за себе си като за слаб човек.

[totik]

Мното добре те разбрах,но начина по който виждаш света,невинаги съвпада с живота който водиш,примери много.Начина по който гледам на нещата е идграден светоглед,принципи и базов модел на поведение.Не съм някой 'селски бек' та да имам нужда от подобна промяна.Причината поради която ходя на дискотеки отвреме-навреме я казах-алтернативата е да си остана вкъщи където шанса да срещна някого вече клони към 0.Проблема ми е,че не аз възприемам този модел на поведение,а хората около мен и съответно другият ми вариант е да остана сам.

[LadyDi]

Ама чакай малко сега.
Ти сам се заобикаляш с такъв кръг хора. Разшири обхвата на местата където си търсиш приятели.
И само не ми казвай, че ВСИЧКИ са такива или онакива и само ти си различен.
И от начина, по който виждаш света, се определя живота, който водиш. Или избираш да си щастлив и се бориш за това, или се предаваш.
Ти явно не искаш да се предаваш, което е чудесно, но пък няма как да спечелиш шестица от тотото, ако не пуснеш фиш, сеш' се

[totik]

Виж Ди,аз съм се научил да виждам повече хубавото в хората,а на лошото да не обръщам внимание.Приятелите ми неслучайно са такива.С част от тях съм израснал и имаме много истории заедно.Просто техния кръгозор е тесен.А аз обичам да опитвам нови неща,да говоря на повече различни теми.Знам че има хора които повече биха ми импонирали,но вероятно си права че може би не търся където трябва.Но за дискотека,мач или кино винаги мога да намеря компания,докато за театър,опера иили балет примерно моите хора само ми се смеят.Може би трябва да опитам да ходя сам по такива места,макар че не мисля че така лесно ще се запозная.

[fogdog]

totic Как се казваш?

[Nightmare_Bitch]

Защо да няма смисъл да продължиш. Може би няма да намериш много голям смисъл в думите ми защото аз тепърва ще започна "смешката наречена живот". Така де вече не останаха доста хора на които може да се довериш.Всеки гледа за него си, малко са тези които ги е грижа за другите.Приятелите идват и си отиват в най-лошия случей с нещасна случка.Но ето и погледнато на твое място.Ти си се справил до сега. Можело е и да бъде и доста по-зле.Прекалено рано е да се предаваш .В България е доста зле положението вярно е , но и това не трябва да те кара да отстъпваш.Това е от мен

[totik]

Тодор се казвам.Кошмарче,като казвам смешката наречена живот имам предвид своя собствен,а не живота принципно.Аз съм малко като Вапцаров- обичам живота,но като ми дотежи минавам на другата крайност.Иначе си права-досега съм се справял.Въпроса е че това вече не ми стига-не искам просто да се справям,а да се почувствам щастлив.Съществуването вече не ми е достатъчно,искам да живея!

[Cameo]

Мерси за топлите думи,весели и на теб!

[DENKAZ]

Бате, минал си през такива трудности и сега те е съборило някакво моментно отчаяние? Ставай!

[SisiStrange]

Има достатъчно свят и извън чалготеките. Правиш го да изглежда така все 1 или там, или сам вкъщи. Не е така. Тези хора са ти истински приятели, нали? Казваш, че си израстнал с тях и тн. Навий ги един път на нещо различно. Да седнете в парка, да идете на клуб, в който не бичи чалга, на бар, на кънки на лед, ей такива неща. Много ще се изненадаш с колко свястни хора ще се срещнеш само, ако се огледаш. ЛейдиДи е права. Проблемът не е в другите. Те са си, каквито са. Проблемът е в теб и начинът ти на мислене +, че явно не си имал късмета да се запознаеш с по-различни хора.

[Takaki Tono]

Пич, какъв смисъл искаш да откриеш?? Нима искаш да знаеш отговорите на всички въпроси? Някой хора цял живот не успяват до окрият себе си и смисъла на живота. Аз лично имам някакви виждания за смисъла, но не смятам да ги споделям Научи се да цениш малките, дори ако щеш незначителни неща, зашото един те ще ти се струват толкова важни и смислени. Когато момичето което харесвах ми каза, че сме само приятели ми беше най- шибания ден за тая година, бях като смазан направо. И отивайки да магазина същия ден с аверчетата, все едно за пръв път в живота ми погеднах небето и ми се видя толкова синьо и красиво. Това беше нещо като шамар, бях се отплеснал толкова по- "тежки" ( ней- вече психически) неща, че бях спрял да обръщам вниание на малките неща в живота, който сега ми се струват толкова смислени. Повярвай ми това да цениш малките неща в никакъв случай не те прави "малък" човек. Какво ми дава смисъл в момента ли? Ами точно сега, следващата песен на 2PAC

[nymphadora]

Можеш да бъдеш щастлив,дори и да си без гадже.Намери си нови приятели-все ще се намерят хора,които имат твоите виждания за нещата.А любовта ще дойде след това,съвсем неучаквано.Но нали се сещаш,че момичетата няма да харесат привидно сдухано момче,вглъбено в себе си.

[totik]

Проблемът не ми е харесването.Само този месец върнах две.Проблема е,че гледам идеалистично на нещата.Не мога да бъда с момиче,с което нямаме общи интереси.Стандартни,стерео типни момичета не ме привличат,а секс мога да получа когато пожелая.Привидно сдухан не мога да си позволя да бъда,по-простата причина че твърде много хора разчитат на мен и усмивката ми е необходим атрибут дори в най-тежките моменти.Идва момент обаче,в който колкото и да си силен имаш нужда някой да ти каже,обичам те и съм с теб,разбирам мечтите ти и вярвам в теб.Когато този момент настъпи осъзнаваш,че дори да си обграден от хора от всички страни пак си сам,сам и сам.Защото едно е някой да е теб,защото има някаква полза и зависимост,а съвсем друго просто защото те обича.Причините за мен са не по-маловажни от фактите.Както и да е-това е моята битка,всеки има своя,нали така... Поздрав за всички,които познават това усещане http://www.youtube.com/watch?v=DnGdoEa1tPg

[YoUcANNOtiMaGiNe]

Често в живота става така, че докато не ти се случат неща, които да ти отворят очите, не проглеждаш ясно. Тази тема е типичен пример за това и как са ти изпратени изпитания, които си надмогнал и си стигнал до истината. Много добре ми е познато, само че аз съм минала през друг тип изпитания. Всичко това, до което си достигнал като изводи, е абсолютно така. Само не разбирам защо бяха тези въпроси за смисъла... изглежда претендираш да си силен характер, а това пораженческо мислене не е в съответствие. Знам какво е да не ти се гледат хора, да се опитваш да се впишеш, но всъщност да носиш маската на учтивостта и привидно доброто настроение. Докато в душата ти цари едно безмълвие, безразличие, дори апатия и непукизъм. След като виждаш неща, които другите (обкръжението ти) не могат да прозрат и възгледите им не съвпадат с твоите, какво ти остава.... да избираш между социалния живот и този на аутсайдер. Просто защото друга алтернатива нямаш, тъй като не намираш подходящата среда. Напълно разбирам идеалистичните ти представи, но те не ни помагат особено и въпреки това не можеш да избягаш от себе си. Колкото и да оставаш неразбран и недооценен все пак се чувстваш различен и това дори повече да ти пречи, поне те отличава значително, което е достатъчно да се възприемеш и да се харесаш такъв. Стигаме обаче до проблема, свързан с любовта. Колкото и да не ни се иска, всеки изпитва нуждата да почувства, че на някой му пука за него. В днешния забързан свят, ако няма поне 1 човек, който да вярва в нас и да ни осигури морална подкрепа, това убива бавно, но сигурно. Трудно е - любовта, такава каквато ние - идеалистите си я представяме, е утопия. Което не ни спира да вярваме в нея, разбира се. Пътят към истината и смисъла, който търсиш е вярата. Лесно е да се каже, знам - но ключът е да не се предаваш. Знай, че някъде в този кратък миг, наречен живот, ще те огрее и теб, просто трябва да си в хармония със себе си, ясна представа над нещата (вече я имаш) и силна вяра. Останалите качества, които са ти нужни, ако ги имаш - ги усъвършенстваш, ако не - ги възпитаваш. Мога да говоря още много по темата, но взе да става дълга и широка - не знам доколко ти е помогнало това, но поне се надявам да си схванал идеята на поста.

[totik]

Не мисля че любовта,дори идеалистично погледната е утопия.Защото любовта сама по себе си е идеал.На практика всичко е любов.Всичко, което търсят и за което се борят хората е именно това.Властта,парите,влияни� �то-повечето хора искат тези неща точно защото вярват че им донесе любов.Разликата при идеалистите е ,че ние вярваме в любовта без конкретни ползи и изгоди,а просто чистото човешко чувство да дишаш в един такт с половинката си.Не аз съм се предал.Предали са се всички онези,които се страхуват от това чувство,онези които отминават всяка несправедливост с нелепото оправдание-'Какво ти пука?Не е моя работа',всички онези,за които живота опира до физическо оцеляване и мачкане на подчинения.Щом дишам,мисля и чувствам значи аз още не съм се предал,още се боря.Но незаинтересоваността на околните,задоволяването с малко на моменти наистина ме отчайват.Да,всички сте прави за това че не съм намерил своята среда,моя малък оазис,но ако нещо което повече не мога да правя то е да чакам.Във всички случаи ми трябва радикална промяна,дали ще успея да я осъществя е друг въпрос.