И на мен са ми минавали такива мисли през главата. Някво прозрение в някой по-сдухан ден от онзи тип "Какво за бога върша, нищо няма смисъл, не ставам за това, с което съм се захванала .." и т.н. И после ги има онези другите моменти... "Обожавам това, което правя, искам и знам, че мога да го свърша".. На всеки се случва. Не оставяй някакви временни мисли да ти решават цялото съществуване, ако мога така да се изразя.

Има хора, които цял живот са следвали някакъв път и на 50 години разбират, че страста им е някъде другаде... Следвай себе си. Винаги ще има периоди, в които ще трябва да се насилиш да правиш това, с което си се захванал, защото се чувстваш Х ... Ако знаеш, че можеш и си способен, не трябва да спираш.

Пробвай нови неща, които не си пробвал досега, може пък да намериш ново хоби или просто неща, които ще те карат да се чувстваш жив и да намираш смисъл..