Една шибана история

[totik]

Здравейте и весели празници.Не съм мрънкащо същество ,обаче вече ми натежа много.Досега живеех съвсем комерсиално задоволявайки се с малко и държейки крехък баланс.Университета,почасо ва работа,приятели,мадами за по една нощ...Никога това не ме е задоволявало,но се страраех винаги да съм зает и не обръщах особено внимание.Началото на събуждането започна преди 3 години,след една травма,която ме извади завинаги от професионалния спорт.Тогава за пръв път осъзнах че съм сам.В един момент имаше доста голям шанс да не проходя отново,но волята ми надмогна контузията.Но вече не бях същия човек.Донякъде си върнах живота както беше-момичета,приятели,даскало-колелото се завъртя,а когато ми беше тъпо,книгите винаги помагаха,благословен да е Сидни Шелдън.Е свърших дасалото,загубих двамата си най-добри приятели-единият почина,а другият отиде да учи в чужбина.Почна се със студентския живот,работата,скапаните чалготеки...Сладък студентски живот ,та чак горчи....До момента,в който си загубих работата и за първи път от операцията насам,се видях във време.И това време ми помогна да разбера колко бесмислен живот водя всъшност!Партита-на които реално не ми е забавно,университет-който на практика не ми дава перспективи за развитие,а само за битово оцеляване,секс...но без любов.А най-скапаното от всичко е че не съм само аз.Всеки ден виждам тъжни,дори безнадеждни хора.Виждам все повече хора които не ги е*е ни най-малко за останалите,а се стремят към просперитет ако може гарнирам с кръвта на хората.А реално всеки човек се нуждае просто от любов.От споделен момент със специален човек.Но аз,както много други, нямам такъв човек до себе си.И в целия този абсурд един въпрос ми се върти натрапчиво в главата.Има ли смисъл да продължавам?Или просто бързо и без излишна драма да приключа тая смешка която наричам живот...Кажете си мнението,ако сте на мое място,бихте ли продължили?

[Enchanting]

дали трябва да продължиш? това, че в момента си в такова( трудно) положение и изпитваш самота не значи, че живота ти е смешка... И така за пореден път- Всеки човек минава през трудности, които го правят по- силен.
Приятелите не са незаменими. Някои( повечето от тях) си идват и отиват.
А колкото до любовта... май ще е добре- да спреш да я търсиш в за по една нощ.. нали се сещаш.

Просто ще настъпи по- добър етап, ако се вземеш в ръце.

[totik]

Никога не съм я търсил за една нощ,но и ти писва да караш на ръчна,сещаш се...И къде да търся сериозна връзка-в нета или в мутренските чалготеки?Не е просто труден период,когато бях прикован на легло беше труден период,но го преодолях.Сега просто не виждам смисъл.Просто нямам желание за нищо...

[Auriss]

брат, саднал си ^^.

Проблемът не ти е в липсата на любов, а на интерес. Осъзнавам колко тривиално ще прозвуча, но е важно да откриеш първо себе си.
И обърни внимание, че не написах интереСИ, а интерес. Не ти говоря за хобита/някакви неща, които вършиш за развлечение, а за нещо, което да чувстваш, че ти дава перспективи и те прави / ще те прави / щастлив.

Фитнес + някоя и друга бира в свястна компания също помагат.

Та на твое място бих 'продължил'. В интерес на истината - еми бил съм на твое място. Крайни мисли като твоите не са ми минавали през акъла, де, но да го кажем така - като си саднал и розовото ще ти се види черно.

Плюс това в подобно състояние ако се впуснеш във връзка то ще е колкото да се 'закрепиш' към някого, колкото да се чувстваш значим и 'обичан'. Повярвай ми, най-малко това искаш.

Та освен да те посъветвам да се учиш, да търсиш и да се развиваш, с друго няма как да помогна.
Успех и не се поддавай на такива емоции. Днес се чувстваш като лайно, утре може да откриеш причина да ти се иска да живееш вечно.

[totik]

Нещо повече от саднат съм,брат,фрустриран съм.Не съм човек без интереси.Спортувам редовно,виждам се с приятели,от време на време пиша,но си прав че нямам нещо на което да се отдам с цялото си същество.И не търся връзка тип-налеп.Нямам нужда от връзка-искам връзка.Просто наблюдавайки какви ли не задници,успяващи да си намерят собствен оазис,и факта че аз не мога ме тласка към крайни мисли.И проблема и че като се замисля никога не съм се чувствал щастлив.Винаги съм бил,усмихнатият,позитивен човек който вярва че птичето ще кацне на неговото рамо.Но ми писна да чакам.Искам просто да знам,че има някой на който наистина му пука и ако утре неещо лошо ми се случи наистина ще го заболи сърцето,а не да каже-Ми жалко,беше готин и просто да ме изтрие....

[ninjaiscrazy]

Интересно е,че всеки е самотен,и аз съм самотен и повярвай ми,моя живот е 100 пъти по-скучен от твоя.И съм бил самотен целия ми живот,имам само 1 човек,на който вярвам и на който се доверявам,защото всички други са ме издънвали много жестоко.Но не съм се отказал.Просто вярвам,просто се крепя.Да,няма особен смисъл сега,но може пък още утре всичко да се промени.Промени си нагласата към нещата,промени си възгледите.Животът ти е само в твоите ръце.Възползвай се!

[totik]

Не съм казвал че живота ми е скучен, брат.Просто в момента съм безполезен и нямам перспектива да стана значим за себе си и за обществото.При това положение за какво да живея?Имам акъла и знанията да направя кариера,но прецаквайки останалите.Не съм намерил начин,да постигна успех без да преебавам другите хора, както и някой който го е грижа ....А това е единственото,което има значение за мен,такава ми е природата.

[titkos]

Партита-на които реално не ми е забавно,университет-който на практика не ми дава перспективи за развитие,а само за битово оцеляване,секс...но без любов. А най-скапаното от всичко е че не съм само аз. Всеки ден виждам тъжни,дори безнадеждни хора. Виждам все повече хора които не ги е*е ни най-малко за останалите,а се стремят към просперитет ако може гарнирам с кръвта на хората.

Просто наблюдавайки какви ли не задници,успяващи да си намерят собствен оазис,и факта че аз не мога ме тласка към крайни мисли.

Според мен трябва да си смениш компанията. Тези илюзорни представи за добър живот, които си си изградил, са вероятно втълпени от обкръжението. Казваш, че си се променил. Тогава потърси своята нова ниша, където да се чувстваш на място. Съответно и хора, които да те допълват и вдъхновяват, истински. Няма да ги откриеш в чалготеките...

[marilyn]

Хубаво е, че си си дал сметка, че начинът ти на живот е бил безсмислен. Но нали се сещаш, че ако си на дъното и просто си стоиш там... нищо няма да се случи. Бори се и ще се оправи всичко. Ще срещнеш момиче, ще намериш своите хора. Не се предавай.

[totik]

Не съм се променял.Този начин на живот никога не е бил за мен.винаги съм искам нещо повече.Просто бях твърде зает за да обърна сериозно внимание на псевдоживота който водя.Опитах да си сменя средата,но в университета има 2 компании-моята и на парвенютата,останалите са самотници.Приятелите ми от деца и на тях,върховния им 'кеф' е да се напият някъде.Общителен съм,но къде да я намеря тази нова компания,вече и не работя...

[djipsito]

И на мен са ми минавали такива мисли през главата. Някво прозрение в някой по-сдухан ден от онзи тип "Какво за бога върша, нищо няма смисъл, не ставам за това, с което съм се захванала .." и т.н. И после ги има онези другите моменти... "Обожавам това, което правя, искам и знам, че мога да го свърша".. На всеки се случва. Не оставяй някакви временни мисли да ти решават цялото съществуване, ако мога така да се изразя.

Има хора, които цял живот са следвали някакъв път и на 50 години разбират, че страста им е някъде другаде... Следвай себе си. Винаги ще има периоди, в които ще трябва да се насилиш да правиш това, с което си се захванал, защото се чувстваш Х ... Ако знаеш, че можеш и си способен, не трябва да спираш.

Пробвай нови неща, които не си пробвал досега, може пък да намериш ново хоби или просто неща, които ще те карат да се чувстваш жив и да намираш смисъл..

[titkos]

Животът всеки ден ни сблъсква с какви ли не хора - в паркове, по спирки, в барове, в магазина дори. Просто заговаряй хората, и нека тези хора да бъдат с нещо по-различни от това, което си свикнал да виждаш около себе си. Експериментирай с тях, сприятели се с някого. След известно време направи купонче у вас и му кажи да доведе приятели. Просто вариант.

[antineutral]

http://chitanka.info/text/13767-zelenata-vrata можеш да го прочетеш, интересно е, а и да ти вдъхне малко кураж

[totik]

Нестандартен подход,харесва ми. Заслужава си да се опита,макар че предвид колко са наплашени хората,може и да се запозная отблизо с нечий спрей или елктрошок.

[djipsito]

Глупости, има супер печени хора, даже ще се учудиш.

[totik]

Аntineutral това е една прекрасна история,благодаря ти че я постна.Поне малко дава надежда.

[totik]

Съгласен съм Джипси.Моите приятели също не са лоши хора,просто имаме различни разбирания и идеали.

[iwwo_]

Главата горе!

[ninjaiscrazy]

Не съм казвал че живота ми е скучен, брат.Просто в момента съм безполезен и нямам перспектива да стана значим за себе си и за обществото.При това положение за какво да живея?Имам акъла и знанията да направя кариера,но прецаквайки останалите.Не съм намерил начин,да постигна успех без да преебавам другите хора, както и някой който го е грижа ....А това е единственото,което има значение за мен,такава ми е природата.

Живей според природата си,приеми се себе си такъв какъвто си,тогава пътищата ще се открият пред теб-тогава това,което ти си смятал за объркан и нерешим пъзел ще ти стане ясно.Колкото до обществото-не се тревожи за него,самия факт,че мислиш означава че то не ти трябва особено.

[totik]

Всички сме свързани в това общество.Каква ми е гаранцията че утре няма да ме очисти някой въоръжен психар?Или пък някой пиян шофьор да прегази близките ми?Прогнилото ни общество,без всякаква сигурност и перспективи го чувствам като не по-малък проблем от личните ми.И как един мислещ и виждащ всички гадости около себе си човек да бъде щастлив?

[Browz]

http://chitanka.info/text/13767-zelenata-vrata можеш да го прочетеш, интересно е, а и да ти вдъхне малко кураж

Направих си регистрация само да ти благодаря, че сподели разказа.

[kLamer]

Всички сме свързани в това общество.Каква ми е гаранцията че утре няма да ме очисти някой въоръжен психар?Или пък някой пиян шофьор да прегази близките ми?Прогнилото ни общество,без всякаква сигурност и перспективи го чувствам като не по-малък проблем от личните ми.И как един мислещ и виждащ всички гадости около себе си човек да бъде щастлив?

Винаги има за какво да се живее. Все още не съм видял смисъл да си тегля куршума, само защото има вероятност нещо лошо да ми се случи в бъдеще.

[besso]

Искаш жена за постоянно - защо си мъж, който търси връзки за по една нощ тогава? И какво правиш в чалготеките, като не ти е забавно? Бъди човек, когото си заслужава да имат дългосрочно.
Разбери какво искаш, определи си мечта и всичко автоматично ще стане по-хубава

[SisiStrange]

Ако голяма част от младостта ти е протекла просто в компания, в чалга дискотека и тн, нищо чудно, че се чувстваш така. Човек трябва да открие и щастие, когато е сам. Щом засега се чувстваш безполезен, отдай се на нещо ново и всепоглъщащо. Колекционирай нещо, намери си призвание. Истината е, че битието си го правим ние и всичко зависи от това как гледаме на нещата. Виждаш какво не харесваш в живота си - променяш го. Искаш да си намериш сериозна приятелка? Не търси в чалготеките, запознай се с реални, свястни момичета. Виждам, че четеш и пишеш. Открий момиче, което прави същите неща. Със сигурност (или поне е малко вероятно) няма да я откриеш в дискотека. Искаш да имаш смисъл? Направи нещо добро към друг човек. Развии самия себе си повече - не физически, а интелектуално.

Преди време, когато се чувствах по подобен на твоя начин, се захванах да си чета психология и да правя лаически психопрофили на хората, които познавам. Всяка седмица се стараех да направя по нещо добро на човек, когото не познавам без да очаквам благодарност. Постарах се да създам нещо - тук ще разбереш, ти пишеш. И лека полека изплувах от депресията. Въпрос на воля и желание.

[anonymous708973]

Любовта няма да ти реши проблема. Не можеш винаги да бягаш от себе и да търсиш щастие в лицето на друг човек, защото никога няма да си щастлив в собствената си компания.