Ходим от около два месеца. Естествено от начало всичко беше тип топ , не забелязвах отрицателните му качества ,беше ми весело и безгрижно,по-скоро приемах отношенията ни като нещо неангажиращо. Може би това е и част от проблема,защото той е имал повече сериозни връзки от мен,а аз съм такъв човек,че ако не ми е интересно с някой,губя смисъл да съм с него.Търся тръпката,търся да ме допълва и да вървим в една посока.Не обичам да ме притискат,да си правят дългосрочни планове с мен и като цяло не обичам сериозните неща освен,ако човека не е заслужил изключително много моето доверие.От може би месец насам започнах да забелязвам в него неща,които ме дразнят.Признавам си,че съм леко сухар на моменти,но въобще не ми харесва да бъда наричана 'слънчице,муцунке,жена ми,миличка,милоооо' и тн . Обясних му сигурно 1000 пъти,че искам да ме нарича с моето име или поне да измисли някакво оригинално нарицателно,но той пак си продължава.На моменти ме послъгва и аз се ядосвам,защото поне като е решил да послъже за нещо ,нека го прави като хората,а не да си мисли,че съм паднала от Марс.Когато говорим за нещо интересно,тип обща култура,забелязвам,че не знае елементарни неща.После се налага да му обяснявам и ми се губи желанието да водя разговор,а дори и да искам,не мога да продължа,защото той не може да продължи темата,не знае за какво иде реч.Не винаги е така,аз не казвам,че е глупав,никак даже,но е по-простоват явно .Нямаше да имам нищо против,ако просто имаше интерес самият той да водим някакви по интересни разговори.Последният път,когато (уж) си говорехме по телефона и аз му разказвах нещо ,което бях гледала по Нешънъл ,той ЗАСПА на телефона и трябваше да викам 5-6 минути ,за да се събуди.От една страна е нормално да е изморен,защото ходи на работа ,но се дразня,че просто не ми каза 'Хайде да говорим друг път за това' -нямаше да му се обидя.Другото,което е -на моменти се налага сякаш да му наливам акъл в главата.Обяснява ми как иска да направи еди си какво,а като го попитам как смята да го постигне само ми върти разни 'Аз сега нямам време,нямам пари,скоро ще почна да работя по въпроса' и тн .Аз му давам идеи, опитвам се да го насоча ,като виждам,че той не знае от къде да започне,а той само повтаря 'Да ,права си,така е' и до там.Според мен,когато човек реши да направи нещо смислено с живота си,той трябва да действа докато има време,а не да се залъгва с празни приказки,защото времената са трудни и само силните хора биха могли да преодолеят препятствията. А той е млад и доста често вместо да направи нещо полезно си губи времето.Наскоро спечели един проект,за което аз също много се зарадвах,но като гледам не се подготвя за него,ами чака да се подпишат договори и тн. и дефакто си седи ей така.Искаше да научи немски,да научи още някакви неща,свързани с компютърните технологии,а сега,когато има време нищо не прави.
Иначе е добро момче,скромен е и принципно забавен.Отнася се добре с мен и често прави компромиси,защото съм 12 клас и уча за изпити. Имал е кофти живот и ми е мъчно за него,но не тръгнах с него от съжаление,даже не знаех историята му .Чувствам на моменти,че сякаш той си няма почти никой и едва ли не аз съм му най-близкия човек(освен брат му),което да ви призная ,ме задушава.Не съм тръгнала да се омъжвам за него,че да навлизаме в такива дълбини на отношенията си...Направих му голям коледен подарък,защото исках да го зарадвам и мисля,че го заслужава. Не казвам,че проблема е в него, просто аз съм си такава. И наистина мисля,че съществува някой,който да ме допълва както искам,но не ми се вярва това да е той.
Този проблем не ми дава спокойствие и просто трябваше да го напиша тук,защото не знам как да действам.Мисля да се опитам повече да го разбера,да му дам шанс...и да действам по-спокойно,да не му мисля толкова(защото така правех в началото и може би за това не забелязвах негативите му ) ,но така правя отношенията ни неангажиращи,а той иска нещо сериозно. Не знам дали е способен на развитие,защото не искам да съм с човек,който седи на едно място.Да ви призная,имало е случаи,когато съм се опитвала да го контролирам в смисъл - не се лигави на публични места,стига с тия нарицателни,подарих му една книга. Не знам дали е точно контрол ,но съм му казвала,че го чувствам като такова и когато прави нещо прекалено,което не одобрявам ,просто му казвам 'недей'. Така,че той много добре го знае и всъщност е съгласен ,на мнение е ,че съм можела да го науча на много неща и за това ми позволявал. Е да ама не,на мен не ми е целта да го превъзпитавам и не ми е приятно да го правя,но като почне да ме награбва в някое кафене сред хората,все едно сме на 13 години и...няма как да не му кажа 'сдържай се'.Та както разбирате,аз съм по-суров характер ,за разлика от неговата първичност.
Сега очаквам да ме нападнете с обиди и за това,че се държа прекалено контролиращо и ъм...какво още?Често да ви кажа,не съжалявам за нищо и не чувствам никаква грешка в поведението ми.Не мисля,че има виновен,обаче не знам как да действам по-натам.