Задължително ли е като си с някой да си представяш живота си с него след 10 години и семейство с деца?Не разбирам ,какъв е смисълът на въпроса,та аз съм на 19 години ,а той едва на 21 ?? Естествено,че не си го представям.Може би ако бях влюбена в него щях да си представям общо бъдеще,но със сигурност не мисля,че сме влюбени един в друг.
Така,нещата,които харесвам в него:
Добър,скромен,забавен,търп лив,съобразителен,грижлив( понякога повече от колкото трябва),много приказлив(макар,че понякога не внимава какво говори),чаровен,доста често е ведър и гледа да не пренася проблемите от работа към отношенията ни
Виждам,че има доста качества,които ми харесват и отдавна съм наясно с това,но тези работи,които не ми харесват понякога се опитвам да не им обръщам внимание,но не се получава и ми се струва ,че все едно нарочно прави точно това,което не ми харесва(понякога си е така).Искам да вървим заедно напред към просперитет,но не усещам това желание той да иска да стане Някой в живота.Няма го тоя хъс,който да го води към старанието и успеха.Дори и към това,което обича най-много да прави е по същия начин -лека полека ,пък каквото стане и толкоз.За това на моменти ,когато си говорим и видя,че въобще не вдява ,имам чувството ,че говоря на 10 годишно момче.Пък и той сам си казва,че страшно много се старае да запази детето в себе си.Принципно нямам нищо против,но чак път толкова...
Казвала съм му ,какво мисля и той си признава,че на моменти е така,но аз не искам да го променям въпреки,че понякога го правя съзнателно или не.Искам да се осъзнае,да види тези толкова логични неща,които съм му казвала и да се вземе по-стабилно в ръце.Хубаво ,здраво и умно момче е,гадно ми става като видя ,колко е назад с материала понякога или как на моменти прави някакви шмекерии уж да върти измислен бизнес с някой.
Хайде кажете ми как да си представя живота с този човек след 10 години? Ами няма как да стане в момента.