Първият път, в които видях на живо едно бивше гадже, с което имахме връзка от разстояние. Как ме посрещтна в 6 и половина на гара София с огромен букет орхидей в ръцете си. Първият ни път заедно, колко беше нежен и същевремнно страстен. Как като го видех за пръв път след месец два раздяла сърцето ми биеше като лудо.
Първият път в които зърнах годеника ми в университета. Помня как аз преговарях за първото ми университетско контролно, а той беше отсреща коридора и говореше с мой колега. Грабна ме от раз. Косата му, козята брадичка, чара, който излъчваше. А после колко бях щастлива и обнадеждена, когато се оказа, че една от най-близките ми приятелки го познава от години, и ми каза, че е необвързан и може да ни запознае. Питах я, "а той дали ще ме хареса? -Е как няма да те хареса, кой не би те хареса" Помня всеки миг от първата ни среща. Помня как бяхме само на 1 седмица, а той дойде да празнува с мен и с моите колеги 8ми декември, при положение, че познаваше само 2ма 3ма от тях. Как ми помогна да си напиша първата курсова работа. Помня и колко беше притеснен, когато в мен се породи желанието за интимна близост и му го показах за 1ви път. Беше плах в началото, но като дойде същинската част ми стана ясно, че е доста уверен в себе си в това отношение ( и не само ). С никой друг не си бях напасвала сексуално още от първият път. Бях едновремнно адски щастлива, но и учудена.
Как ми предложи брак, също никога няма да забравя! Един от най-прекрасните мигове в живота ми.