Отговор в тема
Здравейте! Преди време бях писала тема за моя приятел, бивше гадже, с когото прекарвам доста часове от ежедневието си. Бяхте ме посъветвали да се откажа, защото няма да получа друго освен приятелство. Но с времето, в което сме заедно, просто осъзнавам, че е невъзможно да се откажа. Харесвам го все повече и повече със всеки ден. Той го знае със сигурност, защото ми го каза преди няколко дни. Попринцип през повечето време сме си супер, но факта, че той осъзнава, че го харесвам, му вдига самочувствието, което е нормално, и понякога се държи леко надменно, но друг път ми казва, че наистина ме уважава и държи на мен.
Попринцип съм човек, който супер бързо забравя и прощава всичко, което е добре предполагам, но вече имам чувството, че си губя достойнството. А това е отблъскващо...
Дайте ми идеи как да обърна нещата в своя полза. Глупаво е, но не мога да спра да мисля за това. И съм супер упорит човек, който никога не се е отказвал и в крайна сметка винаги получава това, което иска. И знам, че и това ще стане някой ден, просто още не съм открила начина.
Сега сме ваканция и не се виждаме, но всяка вечер водя борба в себе си дали да му пиша или не. В крайна сметка гордостта ми надделява и не го правя, за да му докажа, че мога и без него (защото той ми е казвал, че не мога), но не знам докога ще мога да продължавам така. Смятате ли, че ако му пиша някоя вечер ей така да го питам какво прави, ще му вдигна самочувствието още повече... или пък е нормално нещо... нали все пак сме приятели.
Кажете нещо, каквото и да е, тази история направо ми е влязла под кожата и осъзнавам колко глупаво звуча за възрастта си, така че колкото по-бързо си дойдат нещата на мястото, толкова по-добре.
...и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.
Просто трябва да се отдръпнеш. Това е варианта, колкото и да не ти се иска.
Всяка следваща минута е нов шанс да преобърнеш живота си! (:
Търпението е ключа към всичко-намери си ново хоби,нови контакти,освежи си малко ежедневието,с други думи-намери си нещо,което да ти отвлича вниманието от него.Така ще го забравиш или поне ще ускориш процеса на забравяне.
Wisdom is not measured by age.As always life is part of something greater.Embrace balance and gain strength through self.Loneliness is only a challenge to test how strong you really are.
Но аз не искам да го забравям... Искам да си го върна.Колкото и да е отчаяно.
...и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.
спираш контакта и чакаш,той да направи крачката
Обърни внимание на това, защото освен да преследваш дадена цел трябва да си дадеш сметка за цената, която плащаш. А тя невинаги е ниска. Подкрепям останалите потребители, засега по-добре пасувай.Първоначално написано от unbreakabl3
от къде си толкова сигурна,че ще стане ? нужно ли е да се тъпкаш,заради някой,който явно няма нищо такова към теб и няма и да има ? едно е някой тайно да има някакви симпатии към теб и да се дърпа - тогава би могло да стане нещо,но съвсем друго е да няма нищо към теб и да си му само за четки ... започни да общуваш и с други момчета,които ти харесват поне на външен вид.. после гледай характери и съм сигурна,че все някой ще си харесаш... не си струва.. а и дори и да стане нещо според теб дали ще продължи много или той наистина ще те харесва ? може би ще тръгне с теб ей така,от свикване с тая мисъл или нещо др такова... хубаво ли ще ти е да е с теб по този начин - не мисля.... изобщо харесай си друг...
Остави го. Знае за симпатиите ти, ако иска наистина нещо - ще те потърси пръв.
Ето, това е.
Цената, която ти плащаш в момента е малко големичка.
Просто не си заслужава.
Даже не да пасуваш, а направо да се откажеш от този човек, за мен няма смисъл дори приятели да сте.
Защото ти искаш нещо, теб те боли, а него -не..
//любопитна съм да разбера слънчевите ви знаци
Аз съм овен, той е лъв.
...и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.
Според мен не си струва. И не мисля, че някога някак ще си го върнеш. А дори случайно да го хванеш в слаб момент и да тръгнете пак, винаги ще знаеш, че ти си тази, на която и пука, а той се инетресува далеч по-малко. В любовта няма граници. Има случаи, в които си струва да загърбиш гордостта си, но този не е от тях.
Lasiodora striatipes
Grammostola rosea
Cyclosternum fasciatum
Brachypelma emilia
Acanthoscurria geniculata
Радослав
Това е най-правилното нещо, което можеш да направиш за себе си в момента. Ще ти е трудно, ще ти е гадно, изтрий му номера от телефона си, ако не можеш да се въздържаш да му звъниш и така. Уплътнявай си времето с книги, приятели, учи, ходи по кафета, дискотеки, за да не усещаш толкова липсата му.
В момента се чувства оборотен и си мисли, че си му в кърпа вързана, защото всеки път, когато ти свирне, тръгваш.
Вирни си носа малко и ти, остави го да си мисли, каквото иска, върши си нещата, които те правят щастлива и му удари пълен игнор известно време. Ако ти звъни - не вдигай, ако ти пише - не отговаряй. Продължи ли да те търси през ден, през два, излез с него и виж как ще се държи. Ако продължава по същия начин и не прояви дори минимален интерес към теб като нещо повече от бившата му приятелка - бий му шута.
Ако пък въобще не те потърси за това време - бий му шута с чиста съвест.
п.п. - Сиси, не можем така категорично да кажем, че на него му пука по-малко. Нито знаем каква е причината за раздялата им, нито дали момчето все още има интерес, но си играе на гордост, нищо не знаем. Може и да има някакъв шанс, стига и двамата да осъзнаят грешките, които са допускали, и да имат желание да бъдат заедно. Просто е нужно време, за да се разбере кое накъде е.
Благодаря ти за съвета, NambyPamby! Честно казано ми вдъхна надежда. Сега ваканцията мога да му ударя игнора, но след Нова година ще се налага да го виждам всеки ден, искам или не. Иначе засега не сме общували от 3-4 дни. Нито той ме търси, нито аз него.
...и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.
ми приятелството не е вариант. Аз съм в същата ситуация от години - влюбен в нея, пък тя иска приятелство. През цялото време беше с други, не съм уцелвал момента да и го кажа, според нея. Сега пак е с друг, от около година, но ми сподели, че има чувства и към мен, пък и я привличам физически.Разговаряхме - пак избра него. Вече изпитвам смесени чувства - много силен гняв на моменти, а като я игнорирам за известно време започва да ми липсва супер много.. и пак при нея. Безхарактерен съм, не че е невъзможно да се живее без нея и света свършва. Недей да се набиваш по-навътре, защото след време границите се размиват и е много трудно да си тръгнеш изведнъж. Когато опитах, започна да се тюхка, че не може без мен. Върнах се и нищо не се промени, а ти реално нищо не можеш да кажеш, щото сте "приятели" : )
^ тебе пък те въртят още повече на малкия си пръст... добре бе хора, толкова ли не можете да преценявате.. не сте 10 годишни,би трябвало да имате морални граници поставени от вас самите и да не позволявате някой да ги прекрачва...а да не говорим,че да си безхарактерен е най-лошото нещо,което можеш да си позволиш.. я се стегнете...
Естествено, че имам морални граници, след като усещам, че губя достойнството си.аз по-свалена от това не мога да бъда.
...и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.
Фък, ти си яко кОрава;
//аз съвет нямам - и игрите на Намби съм играла, според мен отдалечават и не е истинско;
успех и весели празници!)
всъщност не съм.... мн ама наистина мн чувствителен човек съм,но определено знам кога да спра или кога леко да накажа някой,че да се усети че трябва да си промени държанието към мен... а иначе такъв случай съм нямала ( нда,егоистично,но по принцип все някой мен си е харесвал първи,преди даже да го забележа
а да.. и аз си имам начин... хем оставам добричка,хем се усещат,но това е защото хората ме познават.. смисъл примерно приятеля ми с един поглед разбира,че нещо е объркал,но не злобен поглед ами и аз не знам... абе странно е..
щом ги имаш,защо оставяш да ги прекрачат ми е много интересно ?Естествено, че имам морални граници, след като усещам, че губя достойнството си.
Защото понякога миговете и спомените с един човек са ти по-ценни от морални граници и принципи.
...и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.
това са само оправдания
ако си мислиш, че прекарвате време само като приятели, няма да ти пука да му звъннеш...обаче така уж се правиш на недостъпна като показваш, че "можеш без него", пък той "не може без теб", защото те търси ...на момчето му е ясно какво ти е в главата, надали има интерес, щом нищо не е направил...или започни да се държиш като нормален човек и приятел и се надявай да се върне при тебе след време и му казвай какво искаш и намеренията му към теб...смисъл иначе няма - да, унижаваш се
не го казвам с лошо, в подобно положение съм била и аз (в интерес на истината при същите зодии), но няма начин такова нещо да проработи като хората...обаче аз не знаех дали искам да съм с тоя човек и да, пожела ме отново, но не намерих смисъл да се върна, защото щях да съм слабата и щеше да е безсмислено...
Това е болест да съм влюбен в теб,
това е болест, вярвам на приятел.
Това е корист - целият живот,
това е грешка, но тя не се повтаря....
Смятам, че си права. Обмисляла съм го това, но си имам някаква бариера в мозъка, която ме спира по някакъв начин да се държа чисто приятелски. Просто са се случили твърде много неща. Иначе имам доста приятели момчета и ми се иска да мога в определен момент да си говоря с него спокойно както с тях. Но нещо ми възпрепятства нормалната комуникация. Рядко ми се получава. В повечето случаи започваме да се заяждаме и не става. Някакси аз не мога да преглътна обидата.
...и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.
бариерата си я поставяш сама...а това е отвратително самоизмъчващо и безсмислено...трябва да се изясниш със себе си първо - какво точно искаш от тоя човек, какъв е шансът да го получиш, защото момчето иска да сте приятели, а ти го преебаваш това...защото още ти пука, защото искаш да те обожава, а не да се държи с тебе като другарче...по-добре е като ти е трудно да сте приятели или да прекъснеш всеки контакт или да говориш наистина сериозно с него за чувствата си/му, за да се убедиш, че няма как да се получи и да се примириш с положението/ да разбереш при какви условия бихте се събрали...
Това е болест да съм влюбен в теб,
това е болест, вярвам на приятел.
Това е корист - целият живот,
това е грешка, но тя не се повтаря....
Въпросът е, че аз много мислих и го измислих. Понеже не мога да стоя далеч от него, искам да сме приятели, но наистина добри приятели, да мога да му споделям почти всичко (все пак на никого не казваме абсолютно всичко), пък след време ако нещата се развият в друга посока - супер, ако ли не - здраве да е, поне ще имам истински приятел, на когото ще държа. Не отричам, че вероятно сама си поставям тази бариера, но как да я махна при положение, че не чувствам свободата да го търся първа аз. Чувствам, че се натрапвам все едно и си мисля, че той си мисли колко съм хлътнала по него, че не мога да спра да го търся.
...и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
