Здравейте на всички! Сигурно за много от вас историята ми ще е прекалено дълга и една от многото, затова благодаря на всеки, който я ще я прочете. Проблемът ми е, че не мога да открия любовта. Явно е твърде трудна за откриване, поне в моя случай. И нещото, което ме отчайва е, че май вече няма къде да я срещна.. Просто нямам среда.. студент съм, но излизам с едни и същи хора, познавам всичките си колеги, повечето от университета.. И осъзнавам, че е много трудно да срещна момиче, което си заслужава.. Знам, ще ми кажете, излизай, срещай се с нови хора, любовта сама ще дойде.. Но не е така.. Аз излизам често, имам приятели, но просто съм човек, който иска сериозна връзка, а не мисля, че дискотеката е най-подходящото място за.. просто не мисля, че някое сериозно момиче ще се остави да бъде свалено в дискотека (сигурно не съм напълно прав). И другото- навсякъде посредствени момичета, лесни, толкова лесни, че не ти се занимава дори.. Преди 2,5 години влязох в университет с амбиции, защото ме приеха това, което искам и в града, в който искам. Сега пошлостта, лицемерието, неспазените обещания, несправедливостта, най вече посредствеността, разбиха мечтите ми. Превърнаха ме в човек, който не се интересува от нищо, който е забравил топлината на любовта и дори не му липсва. Но понякога, особено по време на празници, сядаш и се замисяш, какво ме прави щастлив? А отговорът е прост- любовта. Но къде е любовта? Изчезна, на нейно място се появиха интересите. А с тях и несигурността. На никой не пука, повечето хора нямат чувства, живеят ден за ден, разделят се с един човек, на другия ден са с друг, говорят му същите глупости като на предишния.. А стойностните хора са навсякъде и са много, човекът, който може да промени живота ти може да седи до теб в автобуса или да ти се усмихва, докато си купуваш сандвич. Осъзнавам, че има огромен брой хора, които си заслужат усилията, усмивките, ядовете, могат да те направят най-щастливия човек на света, могат да се зарадват искрено на картичка или сладолед, рисунка или друг дребен жест, само защото е направен от любимия човек. Въпросът е как да ги открием.. Всичко което искам, е любов.. не искам да я търся нито в интернет, нито в дискотеките и знам, че ще ми е супер трудно да я открия.. Знам, че там някъде съществува... Мога да говоря още много, но сигурно ставам отегчителен :Д.
П.С. Да подчертая, не не съм нито пубер, търсещ смисъла на живота, нито нуждаещ се отчаяно от любов.. Както се казва, доре съм, просто не съм щастлив, и липсата на перспектива ме убива.. А последната ми връзка беше толкова непълноценна и завърши преди 8 месеца, ако това въобще има някакво значение.. Весело посрещане на новата година на всички!