Спокойно. Нормална си. Личното ми мнение е, че просто трябва да му споделяш, когато те гризе нещо. Ако някоя малко или много те притеснява, казваш си. Той ти дава отговор, който е много вероятно да те успокои напълно. С моя приятел правим така. И той ми споделя, и аз му споделям. Някога слушах разни глупости как като си признаеш, че ревнуваш, момчето щяло да се възгордее до небесата или пък (още по-лошо) щял да погледне на другата с различен поглед и бла, бла, бла. Така действах в предните ми връзки. Не си казвах, ядосвах си се вътрешно и лека полека нещата наистина тръгват на зле, защото става от мухата слон. Случките минават, натрупват се, остават недоизяснени и ревността те изяжда. Сега си казвам всичко, въобще не си позволявам да се натоварвам, говорим си и обикновено реакциите му и отговорите, които дава спрямо "фаталните" (в моите очи) мацки, ми действат супер успокояващо. Хем спирам да се тормозя, хем ми е чиста съвестта, неговата също.

ПП. Приятелството с бивши не винаги е толкова страшно. Ако просто са решили наистина да си останат приятели и така са си продължили, независимо от теб, не мисля, че има проблем. Проблем би било, ако след раздялата не са се виждали и изведнъж отнякъде цъфне бившата да търси приятелство. Иначе уважавам хората, които са способни да останат приятели с предните си "половинки". Показва голяма доза зрялост.