В UK уча и не мога да се оплача от някаква дискриминация или лошо отношение към мен самата /хах, като изключим изискванията за жълтия сертификат, ама това е друга история вече/.
Като цяло досега повечето хора, с които съм се запознала, не знаят къде се намира България, повечето предполагат, че е някъде около Русия или Унгария. Интересно им е и ме разпитват за това как живеем, никой досега не ми е изтърсвал глупав въпрос за стандарта на живот от сорта на дали имаме интернет.
Имаше и някои изключения, наскоро се запознах с филипинец, който много ми се зарадва, като чу, че съм българка, дори знаеше няколко изречения и вече ме поздравява на български. Бившият ми приятел също знаеше къде се намира България, коя е столицата, кой е Димитър Бербатов ( ) и дори цветовете на знамето.
Запознах се и с хора, които имаха някакво много странно мнение за българите, благодарение на един друг българин, който ги беше наплашил, че едва ли не се разхождаме по улиците с пистолети и гранатомети и те бяха останали с впечатление, че условията за живот тук са подобни на тези в Сирия и Афганистан.
Като цяло обаче хората тук на острова са доста благосклонни към мен лично и никой никога не ме е обиждал или поглеждал накриво, не знам за останалите българи точно как стоят нещата, тъй като аз общувам главно с чужденци и нямам кой знае какви наблюдения.

Миналата година обаче докато бях във Франция бях потресена, когато ме попитаха дали имаме телевизори и мобилни телефони в БГ и то хора, които вече бяха посещавали страната ни. Като цяло мнението ми за французите никога не е било добро и след няколко подобни изцепки, вече съвсем не ги уважавам.