За българското здравеопазване и гаврата с човешкия живот
Все още съм шокирана от това, което се случи едва преди няколко часа*. Шокирана съм от немарливостта на държавата към най-святото нещо – човешкия живот. Бях свидетел как един човек си отиде, а линейката, която повикахме, дойде след около 40 минути, отнемайки му дори минималната възможност да оживее...
Такава е реалността при нас. Нищо не можем да направим. Докато заплатите ни тук са жалки, няма да накараме хората да влагат повече от себе си в работата, при положение, че парите си остават същите. Клетва или не, истината е, че всеки гледа какво ще получи от тази работа и разбира се, всеки гледа първо себе си.
В много от другите страни, хората знаят защо работят. Знаят какво ще получат, ако свършат работата си като хората. При нас каквото и да правиш, 1ст. повече няма да получиш. Като към красивата картинка прибавим и типичния Бай Ганьо, то е ясно за какво става на въпрос.
Хубавото е, че хората започват да се усещат. Може би в далечното бъдеще ще има светлина и в нашия тунел.
Виртуална прегръдка от мен , ако приемаш , за това на което си станала свидетел .
Толкова много неща ми иде да кажа като мое усещане по въпроса , че направо мога да се пръсна от напрежение , но не искам да звуча фаталистки и да досаждам с дълги постове. Само ще споделя , че най-общо казано качеството на здравеопазването в страната ни е основното нещо , което ме кара лично мен да се замислям дали искам да стоя тук . Дори не икономическата криза , дори не безработицата и ниските пенсии и мизерното майчинство , а точно те - болниците , и лекарите в тях