Среднощни размисли

[airpump]

И в някои моменти някой толкова много ти липсва , че просто би искал да го зърнеш и да го прегърнеш и нищо друго. И да седите така сред нищото и да мълчите и ще ти е достатъчно само да усещаш допира му , мириса му и чувството, че е с теб. В такива моменти осъзнаваш колко ценен и важен е за теб даден човек. Когато се скараш с някого, който означава много за теб , тази мисъл не ти дава мира и непрекъснато мислиш за това. В такива ситуации би се задоволил с минимума- не би мислил къде сте, при какви обстоятелства, дали е студено или топло,дали вали,дали има някакъв дразнещ шум – просто желаеш само да го видиш без никакви условия. При нормални обстоятелства би забелязал пискливото дете в трамвая, което ти надува главата, би се ядосал; би те подразнил пенсионера, който моли за място, за да седне; или пък невъзпитаният човек, който говори високо по телефона – и би обърнал повече внимание на тези неща, отколкото на любимия ти човек, който в този момент е до теб. А сега , сега нищо друго не те интересува, само да го видиш. Тогава следващият път, в който се видите, просто нека само ТОЙ съществува за теб и НИЩО друго!

[StolenBliss]

Много вярно! (: