Най – добрата ми приятелка познавам от 13 години. Израстнахме заедно, вече сме големи хора – аз на 21, тя на 22.

От година и нещо тя работи в един магазин и там се запозна със сегашния си приятел. Той е на 26-27, от някакво село, няма приятели в София, турчин (не, че има лошо, просто мисля, че това му създава комплекс), полуплешив, без няколко зъба .. Както и да е харесала си го е, нейна работа.

Въпросът е там, че вече от година и половина ходят и той имам чувството,че не и дава да излиза с мен. Виждала съм го 5-6 пъти, но не като да сме говорили много, защото той просто не говори .. Много е комплексиран, че е от село. Тя ми е казвала, че постоянно говори колко мрази софиянците (като цяло гражданите). Били големи баровци, не си знаели парите, не знаели да работят, били мързеливи. Заради тези нейни приказки не ми е особено любим, но това си е мой проблем, всеки има право на мнение. Много пъти ми е идвало като го видя да му кажа като не му харесва тука, да си събира парцалките и да си ходи откъдето е. Тя също не е от София, това по никакъв начин не пречи да ми е приятелка.
Страшно е ревнив, дори от 60 годишните клиенти в магазина знам, че ревнува. Много пъти съм я карала да излезем вечер някъде (понеже той не обичал да излиза и иска да си стои само в тях) и тя ми казва :”Не, Юли ако разбере, ще ми се сърди.” През деня като е с мен и той и звънне, тя обикновено казва, че е с майка й навънка, за да не мрънка той... Ако я накарам да излезем някъде по двойки (аз с моя приятел, тя с него) ми казва, че я е срам да излиза с него, защото е грозен. Много пъти ми е казвала, че той има 2 чифта дънки и 3 тениски, като рядко ги перял (понеже няма пералня в квартирата) и понякога понамирисвал. Изключително гнусно, затова се изумявам как може да е с него още. Тя е сравнително симпатично момиче и може да си намери по – хубаво момче. Даже аз исках да я уредя с един мой приятел, който я беше харесал.
Най – гадно ми стана по празниците. Бях се скарала с моя приятел и исках да си поговоря с нея. Тя беше сама с нейния в тях от 23.12 до 02-03.01 някъде, защото техните ги няма. Е като й звъннах - разговорът беше между 3 и 5 мин., като тя говореше с недомлъвки, с да и не и ми казва „Айде после ще ти звънна” и така и не ми се обади. На 26 имаше рожден ден, звъннах и да й честитя и исках да я видя през някои от дните да и дам подаръка .. е още не съм й го дала.

Да кажем, че я разбирам, че като е с него не иска да излиза (или по – скоро той не иска), но те ако заживеят заедно – тя никога ли няма да излезе от тях? Аз също имам сериозен приятел, но това не означава, че съм си забравила старите приятелите. Толкова ли няма време да си поговорим 10 минути.
Поканих ги на Нова година у нас (както и миналата) – е Юли не искал .. (както и миналата). Какъв човек трябва да си, че да не излезеш от вас на Коледа, Рожден ден, Нова година ..... ?!
Сега съм решила, че докато тя не ми се обади, аз няма да я търся.
Пиша го всичко това тук, не за друго, ами да чуя обективни мнения, защото, който и да питам, е малко или много пристрастен. Нормално ли е да си зарежеш приятелите (то тя друга приятелка, освен мен няма), заради гаджето?! Трябва ли като той е затворен и сдухан и тя да стане такава? И причината да е с него, не е заради пари със сигурност. Какъв му е точно проблема на него според вас ? Ще се радвам да кажете какво мислите.