Пантера, както написах по горе.. трябва да се фокусираме около девойката. Щото тя е генератора на всичките кални локви около нея. Юли е просто доста очеизваден показател че нещо куца. Докато тя подклажда огъня.. ще има и дим.

Никой не и помага да види истината в очите. Синтезирано казано - тя получава "Приятелят ти е нещастник, и трябва да го махнеш. Станала си цоцолана и приличаш на ритана зелка." Е.. изинявай ама.. какво може да види от това, и как да извлече някаква полза. Нормално е да се наежи и да каже "Не е вярно, вие не разбирате, аз харесвам трите му липсващи зъба, и обичам да ми мирише на спарени крака в нас." Като я нападат... ми ще отвърне.

Решителните действия както казах - да си поприказва със специалист. Да си намери по мотивираща и подкрепяща компания. Да изчезнат нападките и осъжащите коментари. Да се състави план-програма за промяна. Да има кой да и помага да го следва. Докато не идеш в Лондон... София ще ти е мерилото з аголям град, затова.. някой просто трябва да я открехне за света и да и покаже че морето не е кварталния язовир с плаж и басеин. Ключовото тук е това да стане по неагресивен, постепен и уверен начин. Нещо като валяк по новострояща се магистрала. Виждала си как се движат - лениво, бавно, целенасочено и без излишни шумове. Без заплашителни движения или внезапни промени. И след тях остава гладко заравнен асфалт.