Аз съм на 17 и не мога да си го представя това да тръгна да си провалям живота с брак, деца и тнт. Може да звучи гадно, ама за мен самата истина е това - ще си проваля живота. Това може да почака, но не искам след години да се замислям и да съжалявам за пропуснатите ми шансове да се реализирам да стана нещо повече от домакиня и майка. Не знам може би има начин да комбинираш двете, но мисля че е адски трудно, а може би невъзможно, освен ако някой не ти помага, но едно дете има нужда най-вече от майка си, така че замисли се да не си казваш един ден "А какво ли щеше да е ако...".