Как разбирате,че ТОЙ е "единственият"?

[xXxSmilexXx]

Искам да попитам предимно момичетата,които имат сериозни връзки или са омъжени следното: Как разбирате,че ТОЙ е "единственият"? Как сте сигурни,че искате да прекарате остатъка от живота си с този човек?

[valdesbg]

Чувствам се дискриминиран.

А ти нали деца искаше от твоя... кви са тия чуденки сега?

[SisiStrange]

Усещам го просто. И на емоционално ниво, и на ниво студени разсъждения. И преди съм имала сериозни връзки, но чувството е съвсем различно, когато срещнеш човека, с когото искаш да прекараш остатъка от живота си. Заедно сме от почти 2 години, вместо каква да е смърт на пеперудките, с всеки изминал ден нещата стават все по-хубави и по-хубави. По-влюбено и по-влюбено ми е. Задоволява всички мои нужди от А до Я.

Дори, ако си представя, че един ден след много години дивото влюбване би могло да изчезне, това пак е човекът, с когото искам да си прекарам старините. Разбираме се, говорим си много, погаждаме се напълно, дори тежките ни караници не изкарват повече от час сърдене, че и толкова няма. Имаме сходни възгледи за важните неща и достатъчно различни мнения за по-незначителните теми, за да има за какво да спорим. Не мисля, че някога би могло да ми омръзне да съм с него.

[SuNsEt]

Явно от коментарите в предишната и тема се е замислила.За това е пуснала втора тема.

При всеки е различно.Има хора,които се познават от 3 месеца и веднага след това се женят,почувствали,че те са си единствени един на друг.Днес света е толкова забързан ,груб и неразбран,че за да се отдадеш на някого и да откриеш истинските чувства,та да стигнеш до заключението,че е единственият ,ти трябва бая време на доказване,преодоляване на трудности заедно и тн. И въпреки това пак някой ден можеш да разбереш,че въобще не познаваш човекът ,с който си от 20 години ...Съдба.

[tori]

Хвърлих се с главата напред, но не съжалявам. Единственото, за което съжалявам, е че се чудих толкова много. :д Не ти препоръчвам да постъпваш като мен.

[SuNsEt]

Хвърлих се с главата напред, но не съжалявам. Единственото, за което съжалявам, е че се чудих толкова много. :д Не ти препоръчвам да постъпваш като мен.

Ако човекът е за теб и съответно си е писано да сте заедно,ако ще и 2 години да се чудиш,накрая пак ще се съберете.Аз лично предпочитам да играя на по-сигурно макар,че в любовта сигурни неща няма. Но съм точно на мнението,че е по-добре да задържа малко нещата,докато разбера достатъчно и не ме интересува дали ще ми отнеме 1 месец или 1 година.Както казах,той ако е за мен,това няма да има значение.

[Rebirthing]

Никога не съм си представяла да прекарам живота си с един и същ човек. За мен 'единственият' не съществува. Не обещавам никому, че ще съм завинаги с него. Със сегашният ми приятел сме повече от 4 години заедно. Може да се оженим, да създадем семейство, а може би не. Не се знае какво ще донесе утрешният ден. Сигурно звучи доста несериозно, но пък и аз не съм от най-стабилните хора. Смятам обаче, че когато двама души се обичат и искат да са заедно, те трябва да са заедно, но колко ще продължи това и дали ще е 'вечно' е друг въпрос.

[lollipopka_96]

обърнал ти е доста време да кажем 6 месеца

[DragonLady]

Усещам го просто. И на емоционално ниво, и на ниво студени разсъждения. И преди съм имала сериозни връзки, но чувството е съвсем различно, когато срещнеш човека, с когото искаш да прекараш остатъка от живота си. Заедно сме от почти 2 години, вместо каква да е смърт на пеперудките, с всеки изминал ден нещата стават все по-хубави и по-хубави. По-влюбено и по-влюбено ми е. Задоволява всички мои нужди от А до Я.

Дори, ако си представя, че един ден след много години дивото влюбване би могло да изчезне, това пак е човекът, с когото искам да си прекарам старините. Разбираме се, говорим си много, погаждаме се напълно, дори тежките ни караници не изкарват повече от час сърдене, че и толкова няма. Имаме сходни възгледи за важните неща и достатъчно различни мнения за по-незначителните теми, за да има за какво да спорим. Не мисля, че някога би могло да ми омръзне да съм с него.

Абсолютно същото е и при мен, само дето не сме заедно от 2 години, а от една.
А и той е човекът, които ме разбира по начин, по които никой друг не може! Винаги ме подкрепя, не зависимо какво съм си наумила да правя ( стига да не е нещо наистина безумно и безрасъдно, тогава ме спира ).

[anonymous708973]

Усещам го просто. И на емоционално ниво, и на ниво студени разсъждения. И преди съм имала сериозни връзки, но чувството е съвсем различно, когато срещнеш човека, с когото искаш да прекараш остатъка от живота си. Заедно сме от почти 2 години, вместо каква да е смърт на пеперудките, с всеки изминал ден нещата стават все по-хубави и по-хубави. По-влюбено и по-влюбено ми е. Задоволява всички мои нужди от А до Я.

Същото едно към едно.

Rebirthing, поздравления за отношението. Доста е печеливше. Интересно ми е само как протичат разговорите ви за бъдещето.

[xoxi]

Никога не съм си представяла да прекарам живота си с един и същ човек. За мен 'единственият' не съществува. Не обещавам никому, че ще съм завинаги с него. Със сегашният ми приятел сме повече от 4 години заедно. Може да се оженим, да създадем семейство, а може би не. Не се знае какво ще донесе утрешният ден. Сигурно звучи доста несериозно, но пък и аз не съм от най-стабилните хора. Смятам обаче, че когато двама души се обичат и искат да са заедно, те трябва да са заедно, но колко ще продължи това и дали ще е 'вечно' е друг въпрос.

И моето мнение е същото. Аз обаче не се приемам за нестабилен човек.
С приятелят ми сме заедно от почти 3 години, обичаме се, радваме се на всеки момент заедно, намираме в другия всичко, което ни трябва, НО обещанията за бъдещето не сме си давали. И двамата сме на мнение, че е по-добре да оставим времето да реши. След някоя и друга година може да сме създали семейство, а може да сме се разделили и забравили вече. Не смятам, че той е ''единствения''. Мисля, че има и други, с които бих се чувствала също толкова добре, колкото и с него. Но за момента получавам всичко нужно и не намирам причина, нито ми се иска да търся тези неща в друг човек. Не съм толкова романтично настроена, за да вярвам в единствената и вечна любов. Мога да си представя да прекарам цял живот с него, но не вярвам, че това ще стане.

[draid]

Аз проверявам на етикета какво пише.

[marilyn]

Никога не съм си представяла да прекарам живота си с един и същ човек. За мен 'единственият' не съществува. Не обещавам никому, че ще съм завинаги с него.

Взе ми думите.

И при мен няма такова... 'ще съм с тебе винаги'.

[anonymous708973]

Взе ми думите.

И при мен няма такова... 'ще съм с тебе винаги'.

Тя може да го каже. Ти - едва ли.
Най-малкото, защото тя го казва по време на 4-годишната си връзка.
хохi - също.

[marilyn]

Тя може да го каже. Ти - едва ли.
Най-малкото, защото тя го казва по време на 4-годишната си връзка.
хохi - също.

Защо да не мога да го кажа?

[Seattle]

Такова понятие Единствен/Единственна няма.

[TheBeliever]

Не знам дали е "единствения". Знам, че в момента той е човекът, с когото искам да бъда, който ме кара да се чувствам щастлива и обичана, с който си представям бъдещето си. Дали и занапред ще е така - мога само да се надявам.

[Violenza]

Не мисля, че в един определен момент от връзката ни ще си кажа "да, той е човекът, край". Предполагам, че така ще се развият нещата, че ще решим да заживеем заедно и т.н. Дотук съм имала 2 сериозни връзки, но за нито един от двамата не съм мислела, че може да прекарам живота си с него, макар че сме се разбирали много съм била щастлива.
И на тези години вече, не мисля, че ще си губя времето с дълги връзки, които така или иначе няма да завършат с брак. Това да сме 2-3 години заедно, а все още да не живеем заедно и т.н. просто си е загуба на време за мен.

[bloodyF]

Не знам дали е "единствения". Знам, че в момента той е човекът, с когото искам да бъда, който ме кара да се чувствам щастлива и обичана, с който си представям бъдещето си. Дали и занапред ще е така - мога само да се надявам.

това.
обичам го, искам да сме още време заедно, но не мога да кажа че ще сме заедно завинаги или че е единственият, защото не знам какво може да стане след известно време.

[marlina]

Как ли...? Когато го видиш усещаш нещо което е неописуемо....корема ти се свива на топка и всичко за теб губи значение виждаш само него...и усещаш тази тръпка винаги...щом те докосне.. се чувстваш сигурна и сякаш думите обичам те не са достатъчни за да опишеш чувствата си...! <3

[Rebirthing]

Rebirthing, поздравления за отношението. Доста е печеливше. Интересно ми е само как протичат разговорите ви за бъдещето.

Планове нямаме. Имаме съвместен живот. Ако решим да имаме дете, ще трябва да сключим граждански брак. Ако детето не е планувано, пак ще си го гледаме като негови законни родители. На едно мнение сме по този въпрос. А какво ще се случва после, никой не знае.

[sexa_na_kompleksa]

Щом се чудиш, значи надали е Единственият.

[Kaena Smith]

По логиката,че незаменими хора няма,няма и единствени.А и самата идея отчасти е извратена.И аз подобно на други потребители,винаги съм се ужасявала при мисълта,че трябва да прекарам живота си с някой.Животът е твърде кратък,за да го прекараш в бъдещи планове,а и е твърде непредсказуем.Какво ще се случи,когато загубиш "единствения"?!И какво изобщо значи "единствен"?!Незаменим?!
Всеки има нещо,което ни кара да си мислим,че е "неповторим",но дали наистина е така?!Вероятно ТОЙ никога не е съществувал,това е просто образ,създаден от въображението и нагаждан от желанията ни.Със сигурност,ще има човек,който с нещо ще превъзхожда останалите,но това не го прави единствен.Просто най-добър/подходящ.Но не и неповторим,незаменим и т. н.
Ако искаш да разбереш дали е ТОЙ,най-малкото ще намериш отговор във форум.Всеки има различна представа и дефиниция за думата "единствен",особено в любовта...
Има хора,които днес се запознават,утре се женят и прекарват остатъка от живота си заедно,има и такива,които се познават с години,но нещата не се получават.А и любов в никакъв случай не значи брак или "вечно" обвързване.Исках да кажа,че ако приемем,че "единствения" съществува,не би могла да знаеш,че е той(трябва да го почувстваш!).Или рискуваш или не,само времето ще покаже...

[BlackJ]

Блъснах се в един прозорец докато го гледах и го осъзнах.

[MarkKnight]

Единствени хора няма