- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Споделяне
Споделяте ли си абсолютно всичко с вашата половинка? Под абсолютно всичко става въпрос за семейни проблеми,проблеми със самите вас,проблеми с каквото и да е.
А половинката ви споделя ли всичко с вас и как бихте реагирали,ако усещате ,че има някакъв проблем и на въпроса какво става ,отговорът е: Има неща,които не може да знаеш и трябва да се примириш с това.
Съгласни ли сте с твърдението,че трябва взаимно да си помагате в каквото и да било и че така проблемите са по-лесни за решаване?
Незнам вече кой да мразя и кой да обичам.
В кого да се вричам и приятел да наричам.
Споделяме си много,но винаги е хубаво човек да запази малки нещица и детайли само за себе си, но не и такива свързани с връзката ви, или такива можещи да попречат на отношенията ни.
Споделяме си всичко свързано с нас двамата и тн, но естествено е,че има неща,които не знаем един за друг.
maDamn
Когато си във връзка с някого е хубаво да можете да си споделяте като приятели. Както съм способна да разкажа на най-добрата ми приятелка за семейни проблеми или други някакви, така би следвало да имам доверие и да мога да се отпусна пред мойто си човече...
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5
А ако твоето човече просто отрече и каже,че някои неща ,които са се случили наскоро няма как да ги знаеш и не иска да ги сподели? Кофти.
Незнам вече кой да мразя и кой да обичам.
В кого да се вричам и приятел да наричам.
Еми, и аз нямам желание да споделям нон-стоп. Той не знае много неща за мен, както и аз за него. Има някои неща в миналото ни, за които тактично си мълчим, споменавали сме веднъж-дваж, рязали сме се пак така тактично и оттогава просто не се ровим и чакаме другия да изяви желание да сподели.
По принцип той е този, който вярва в глупавата максима, че трябва всичко да се споделя, та той споделя повече от мен. Аз си пазя повечето неща за себе си, което невинаги води до добри резултати, ала какво да направя? Темерут съм.
И аз щях да се изнервя с второ такова като мен, хубавото е, че във Вселената има баланс.![]()
Приятелят ти прави ли го това на проблем? Засяга ли се по някакъв начин?
пп: Защоото аз МНОГО![]()
Незнам вече кой да мразя и кой да обичам.
В кого да се вричам и приятел да наричам.
Засяга се, да, и се цупи като малко дете. Аз пък го мацвам по бузката, подарявам му шоколад с цели лешници и му минава.![]()
Колкото повече време прекарваш с някого, толкова повече неща започваш да му споделяш.
В началото на връзката ни, премълчавахме много неща, което е нормално. Сега вече се познаваме достатъчно добре и си имаме доверие, за да можем да си кажем всичко.
Има неща, в които не навлизаме с много подробности. Казваме за какво става на въпрос и това е. Без въпроси, без коментари.
Като цяло и двамата сме на мнение, че ако помежду си не можем да споделим всичко, то тогава с кого да споделяме?!
Въпреки това, той е малко по-труден от мен. Не обича да говори за проблемите си, за това често му вадя думите една по една от устата. На мен ми стига веднъж да се запаля и не млъквам, докато не кажа всичко.
И спря да се върти за миг земята..
Споделяме си от съвсем началото на връзката ни. Моят е малко на моменти, понякога не му се говори, понякога сам си споделя. Аз пък като имам проблем, докато не го споделя на някого не ми минава и постоянно го мисля. Честно казано нямаме проблеми и караници заради споделянето един с друг. Приятелят ми, освен интимен партньор, ми е много добър приятел и знам, че е взаимно. Нормално е някакви неща, които не биха попречили на връзката да се премълчават, както казаха по-горе.
Усмихвай се.. Това кара хората да се чудят какво мислиш..
Частицата "НЕ" се пише отделно от глаголите! Пример: не знам, не мога..
Изключения: недочувам, недовиждам..
Аз по принцип съм си доста голям инат.. и под доста разбирай мнооооооооооого над обичайното. И това води до караниците общо взетоА него го дразни това,че го притискам д ами каже,когато не иска.
Незнам вече кой да мразя и кой да обичам.
В кого да се вричам и приятел да наричам.
И двамата с моята половинка сме големи инати и не се предаваме лесно.Когато има нещо, за което не му се говори просто изчаквам да му мине яда и след това говорим.Естествено се е стигало до кавги и сръдни, но винаги ми е казвал всичко, както и аз на него.![]()
Да, може да се каже, че си споделяме почти всичко.
Въпреки , че това не би ми го казал, не бих го разпитвала. След като така е решил, ще се примиря с това, рано или късно ще ми каже.Първоначално написано от PurpleSand
И да, съгласна съм, аз ако на него не мога да разчитам, то на кого? И как бих очаквала да създам семейство с човек на когото не мога да се доверя.
Инатът не трябва да се съчетава с глупост. Това не го казвам, за да те обидя. Просто трябва да знаеш къде да спреш. Ключът не е в това да го притискаш и непрекъснато да му мрънкаш на главата за нещо, за което не му се говори. Вместо да го притискаш "айде кажи ми де, айде де, айде де, айде де, моля ти се, яйде де, айде де, кажи дееее", по-добра работа върши да му кажеш "щом сега не ти се говори, няма да те притискам, когато искаш и можеш, ще ми кажеш". Трябва повече търпение.
Разбира се, никой от никого не трябва да изисква нищо и трябва да помним, че те не са длъжни да ни казват всичко.
И спря да се върти за миг земята..
Споделяме всичко. И при двамата го има дразненето, ако единия усеща,че другия премълчава нещо и рано или късно камъчето е изплюто. :Д Надявам се и за в бъдеще да си остане така, не знам как бих реагирала на подобно изречение, определено не много добре.
Всяка следваща минута е нов шанс да преобърнеш живота си! (: