Проява на слабост или напротив?

[LadyDi]

Отговора му не ме интересува вече, той е направил своя избор и не мисля, че е правилно да дълбая още. Всичко свърши в деня, в който замина

Реагираш и базираш отговора си на единичен случай. Не ти знам историята каква е, ама от това, което си написала, ми се струва, че егоизмът ти идва в повече. Както и да е, няма да разнищвам защо и как си решила да се разделите, защото е избрал да се реализира навън, а теб това явно не е устройвало.
Факт е, че слабият човек се крие. Дали от другите или от собствените си чувства, той предпочита да ги премълчава и да ги таи, вместо да се изправи очи в очи.
Не е слабост някой да ти липсва. И не е слабост да му го кажеш.

[Ivaaaaa]

Реагираш и базираш отговора си на единичен случай. Не ти знам историята каква е, ама от това, което си написала, ми се струва, че егоизмът ти идва в повече. Както и да е, няма да разнищвам защо и как си решила да се разделите, защото е избрал да се реализира навън, а теб това явно не е устройвало.
Факт е, че слабият човек се крие. Дали от другите или от собствените си чувства, той предпочита да ги премълчава и да ги таи, вместо да се изправи очи в очи.
Не е слабост някой да ти липсва. И не е слабост да му го кажеш.

Аз нямам други бази за сравнение, за да кажа нещо друго. Това е моята история и аз я виждам от тази гледна точка. Хах странно, че аз изглеждам егоистка, за първи път ми го казват. След като всички, които ме познават ми казват, че твърде много се раздавам, както и да е. Ако говорим за егоизъм, единствения егоист тук е ТОЙ, защото както казах ние имахме доста силна връзка, много се обичахме, знам го със сигурност. Той обаче предпочете да замине, а можеше да остане и в БГ. Ако аз започна да му казвам колко много го обичам и колко много ми липсва какъв ще е смисъла от това, та той е толкова далеч? А и той го знае и аз знам, че ме обича, просто неговата постъпка развали всичко. За мен това си е чиста форма мазохизъм да продължавам да се бутам там, където не трябва.

[LadyDi]

Ива, никой не те кара да ходиш там, където се чувстваш нежелана. И моля те, не се чувствай обидена от това, което казах. Аз не те познавам, не съм ти приятелка и няма как да знам колко се "раздаваш". Съдя само от това, което съм прочела. Дилемата за образованието в чужбина е доста наболяла тук из форума и макар аз да съм голям поддръжник и фен на любовта, смятам, че решението къде и какво да се учи е строго индивидуално и ако двама души се обичат, то "изоставеният" трябва да подкрепи "изоставящия" в избора му. Нарочно ги слагам в скоби, не се хващайте в думите.
Идеята е, че дори да е имал възможност да учи в България, той е избрал за себе си да го прави навън. Това е негово право - да избере бъдещето си.
Наистина не знам каква е историята ви, за да те съдя.
Но искам друго да кажа. Нямаш нужда от база за сравнение, за да казваш друго. Достатъчно е да си уверена в себе си, а ти явно не си. Както казах: смелият човек не се крие. Твоят казус е различен, ти явно се чувстваш нежелана и затова не би му признала, че ти липсва. Но това не значи, че заради този лош пример, трябва да криеш чувствата си към някой друг винаги.

[Ivaaaaa]

Ива, никой не те кара да ходиш там, където се чувстваш нежелана. И моля те, не се чувствай обидена от това, което казах. Аз не те познавам, не съм ти приятелка и няма как да знам колко се "раздаваш". Съдя само от това, което съм прочела. Дилемата за образованието в чужбина е доста наболяла тук из форума и макар аз да съм голям поддръжник и фен на любовта, смятам, че решението къде и какво да се учи е строго индивидуално и ако двама души се обичат, то "изоставеният" трябва да подкрепи "изоставящия" в избора му. Нарочно ги слагам в скоби, не се хващайте в думите.
Идеята е, че дори да е имал възможност да учи в България, той е избрал за себе си да го прави навън. Това е негово право - да избере бъдещето си.
Наистина не знам каква е историята ви, за да те съдя.
Но искам друго да кажа. Нямаш нужда от база за сравнение, за да казваш друго. Достатъчно е да си уверена в себе си, а ти явно не си. Както казах: смелият човек не се крие. Твоят казус е различен, ти явно се чувстваш нежелана и затова не би му признала, че ти липсва. Но това не значи, че заради този лош пример, трябва да криеш чувствата си към някой друг винаги.

Да съгласна съм с повечето неща.

[soul1199]

Не мисля,че е проява на слабост.Харесват ми такива смс-и,особенно,ако е от момчето,което харесвам.

[purplegrass]

Ами, не е проява на слабост да изкажеш чувствата си, но някой хора просто не го могат.На мен ми е адски трудно да изкажа това, което чувствам, но това не ми пречи, защото след като не мога с думи го показвам с действия. Няма лошо да кажеш на някой, че ти липсва дори би му било приятно да го чуе

[fenkaaa]

Дори да е проява на слабост,няма нищо лошо в тези думи.

[YoUcANNOtiMaGiNe]

Абе, баш проява на слабост си е - ама си е трудно да сдържаш дълго време чувствата си.

[N1ksun]

Куче Влаче Рейс диря няма няма ...

[TrueStory]

Не е проява на слабост, а на точно обратното- на смелост. Изисква се кураж, за да можеш да признаеш на някого,че означава нещо за теб все още, без да си сигурен дали няма да бъдеш отблъснат. Аз никога не съм имала тази смелост, обаче времето е показало,че е било за добро- не съжалявам,че не съм открила чувствата си....просто понякога няма смисъл, когато си убеден,че няма как да се получи...важното е да си в мир със самия себе си, да намериш начин да превъзмогнеш чувството на липса и да продължиш напред (едно признание не винаги може да ти осигури тези неща)

[Mary_Jane_69]

Хммм слабост или не, предпочитам да бъда искрена... кой както иска да го приема