Проява на слабост или напротив?

[Seattle]

Трябва да го правим, въпреки че на мен малко не ми се отдават тези сънтименталности и рядко се случва.

[titkos]

Напиши му писмо, в което споделяш всички чувства на разочарование, гняв, тъга, които изпитваш към него в този момент. Излей всичко, което искаш да му кажеш. Не му го изпращай. Няма смисъл, след като нещата между вас са непоправими. След време ще ти мине и ще се радваш, че си се сдържала.
Разбирам те, защото и аз преминавам през нещо подобно. И на мен понякога ми се иска да му кажа "Липсваш ми", но като знам, че нито ще го трогне, нито ще се върне при мен... Просто когато знаеш, че няма връщане назад... Особено когато той е решил да бъде така, а не да кажеш, че и двамата сте страдали еднакво и раздялата не е зависела от вас.

[Mary_Jane_69]

Хммм слабост или не, предпочитам да бъда искрена... кой както иска да го приема

[LadyDi]

Ива, никой не те кара да ходиш там, където се чувстваш нежелана. И моля те, не се чувствай обидена от това, което казах. Аз не те познавам, не съм ти приятелка и няма как да знам колко се "раздаваш". Съдя само от това, което съм прочела. Дилемата за образованието в чужбина е доста наболяла тук из форума и макар аз да съм голям поддръжник и фен на любовта, смятам, че решението къде и какво да се учи е строго индивидуално и ако двама души се обичат, то "изоставеният" трябва да подкрепи "изоставящия" в избора му. Нарочно ги слагам в скоби, не се хващайте в думите.
Идеята е, че дори да е имал възможност да учи в България, той е избрал за себе си да го прави навън. Това е негово право - да избере бъдещето си.
Наистина не знам каква е историята ви, за да те съдя.
Но искам друго да кажа. Нямаш нужда от база за сравнение, за да казваш друго. Достатъчно е да си уверена в себе си, а ти явно не си. Както казах: смелият човек не се крие. Твоят казус е различен, ти явно се чувстваш нежелана и затова не би му признала, че ти липсва. Но това не значи, че заради този лош пример, трябва да криеш чувствата си към някой друг винаги.

[Ivaaaaa]

Ива, никой не те кара да ходиш там, където се чувстваш нежелана. И моля те, не се чувствай обидена от това, което казах. Аз не те познавам, не съм ти приятелка и няма как да знам колко се "раздаваш". Съдя само от това, което съм прочела. Дилемата за образованието в чужбина е доста наболяла тук из форума и макар аз да съм голям поддръжник и фен на любовта, смятам, че решението къде и какво да се учи е строго индивидуално и ако двама души се обичат, то "изоставеният" трябва да подкрепи "изоставящия" в избора му. Нарочно ги слагам в скоби, не се хващайте в думите.
Идеята е, че дори да е имал възможност да учи в България, той е избрал за себе си да го прави навън. Това е негово право - да избере бъдещето си.
Наистина не знам каква е историята ви, за да те съдя.
Но искам друго да кажа. Нямаш нужда от база за сравнение, за да казваш друго. Достатъчно е да си уверена в себе си, а ти явно не си. Както казах: смелият човек не се крие. Твоят казус е различен, ти явно се чувстваш нежелана и затова не би му признала, че ти липсва. Но това не значи, че заради този лош пример, трябва да криеш чувствата си към някой друг винаги.

Да съгласна съм с повечето неща.

[soul1199]

Не мисля,че е проява на слабост.Харесват ми такива смс-и,особенно,ако е от момчето,което харесвам.

[purplegrass]

Ами, не е проява на слабост да изкажеш чувствата си, но някой хора просто не го могат.На мен ми е адски трудно да изкажа това, което чувствам, но това не ми пречи, защото след като не мога с думи го показвам с действия. Няма лошо да кажеш на някой, че ти липсва дори би му било приятно да го чуе

[fenkaaa]

Дори да е проява на слабост,няма нищо лошо в тези думи.

[YoUcANNOtiMaGiNe]

Абе, баш проява на слабост си е - ама си е трудно да сдържаш дълго време чувствата си.

[N1ksun]

Куче Влаче Рейс диря няма няма ...

[TrueStory]

Не е проява на слабост, а на точно обратното- на смелост. Изисква се кураж, за да можеш да признаеш на някого,че означава нещо за теб все още, без да си сигурен дали няма да бъдеш отблъснат. Аз никога не съм имала тази смелост, обаче времето е показало,че е било за добро- не съжалявам,че не съм открила чувствата си....просто понякога няма смисъл, когато си убеден,че няма как да се получи...важното е да си в мир със самия себе си, да намериш начин да превъзмогнеш чувството на липса и да продължиш напред (едно признание не винаги може да ти осигури тези неща)