Ива, никой не те кара да ходиш там, където се чувстваш нежелана. И моля те, не се чувствай обидена от това, което казах. Аз не те познавам, не съм ти приятелка и няма как да знам колко се "раздаваш". Съдя само от това, което съм прочела. Дилемата за образованието в чужбина е доста наболяла тук из форума и макар аз да съм голям поддръжник и фен на любовта, смятам, че решението къде и какво да се учи е строго индивидуално и ако двама души се обичат, то "изоставеният" трябва да подкрепи "изоставящия" в избора му. Нарочно ги слагам в скоби, не се хващайте в думите.
Идеята е, че дори да е имал възможност да учи в България, той е избрал за себе си да го прави навън. Това е негово право - да избере бъдещето си.
Наистина не знам каква е историята ви, за да те съдя.
Но искам друго да кажа. Нямаш нужда от база за сравнение, за да казваш друго. Достатъчно е да си уверена в себе си, а ти явно не си. Както казах: смелият човек не се крие. Твоят казус е различен, ти явно се чувстваш нежелана и затова не би му признала, че ти липсва. Но това не значи, че заради този лош пример, трябва да криеш чувствата си към някой друг винаги.