Знаете ли, допреди 1 година аз също си мислех лоши неща за баща ми. Защото започна да пие, да ни тормози, ипотекира ни къщата, ще ни я вземат скоро, и замина. Заради това му бях страшно ядосана, оставете парите, не ме интересуват, но в тази къща съм израстнала.. Както и да е, човека отиде в чужбина и се осъзна, започна да работи и тази зима бях при него, и това не е същия човек. Когато беше при нас беше депресиран, отчаян, пиян нон-стоп, злобен и потънал. Когато бях при него беше весел, грижовен и мил. Не мога да разбера на какво се дължи това, той е бил нараняван многократно от боклука, който му е баща, и може би това се е отразило на пропадането му преди 2 години.. Не знам, но знам, че ми е баща, и го обичам страшно много..
Той се интересува от нас, въпреки, че не звъни много често.. Но знам, че му е СТРАШНО трудно, работи на пълен работен ден, колкото може, защото понякога остава без работа. Но си имам и една страхотна майка, която е жертвала здравето си за нас.