Вярно е. Живея с един Водолей и не можем да се разберем относно възприятията ни за време. Аз като кажа "тръгвам" значи вече съм на път. Той като каже "тръгвам", трябва да се разбира: "довършвам две-три неща в офиса, после ще мина и през цеха ей тей щот нямам кво да правя... чакай ме след около час".
Което, разбирай, си е кофти, когато си с тежък сак на автогарата при минусова температура.
Или "Мило, изгоряха крушките в кухнята, купи на връщане". И така шест дни, в които аз повтарям: "Няма ли да смениш крушките", а той казва: "Нали съм ти казал, че ще го направя, спри да опяваш". Две седмици по-късно цъфна тържествен и божествен с нови крушки. Но аз вече ги бях сменила...
И те така. Но пък е всеотдаен. Всичко прави за мен. Е... с някой друг час закъснение, но все пак.
Е, че то времето си е разтегливо понятие, откъдето и да го погледнеш..