- Форум
- По малко от всичко
- Кофата
- Според вас проява на егоизъм ли е да си обичаш детето най-много?
Защо всеки казва, че неговото дете е най-хубаво, умно, прекрасно, а същевременно се говори как човек трябва да е скромен, обран в изказванията за себе си ... дискутирайте!
Насе инстинка за самосъхранение бива победен от този да спасиш детето си
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
Егоизъм е нещо,свързано със самия теб.
в случая изказването не е за себе си ,а за нещо което си създал, но не е твоя собственост и не е част от твоята личност.
Схващам за какво говориш,но според мен това не е егоизъм. И въпрос- че ,ако не обичаш детето си най-много ,то кого тогава?
maDamn
Егоизъм е да имаш две деца, но едното да го обичаш повече.
Не, не е ;д
Ако обичаш някой, заради красотата му, не е любов, а желание!! Ако обичаш някой, заради интелигентността му, не е любов, а възхищение!! Ако обичаш някой, защото е богат, не е любов, а интерес!! Ако обичаш някой и не знаеш защо... това е любов... трябва да знаеш да обичаш без да губиш нищо в замяна...
Насе, не те мислех за чак тоооооооооолкова тъп, сериозно
Life's like a dick. It gets hard for no reason. :\
Не е егоистично, но е субективно.
Освен това, ако един родител винаги е обран в изказванията относно детето си, може да се получи едно доста нещастно потенциално самоубийствено дете, което се мисли за пълен боклук и ненужен на света човек.
Да, а в обратния случай- горделива принцеса, която няма реална самопреценка и не знае къде се намира. Естествено, че не при всички става така, но познавам доста такива хора. Както са свикнали да бъдат изтъквани от родителите си, така и те се хвалят с тях, а в по- голямата част от случаите звучи безсмислено и неказано на място.
Всичко трябва да е умерено и в граници.
Последно редактирано от tonssy : 01-04-2013 на 07:31
^ В тоя ред на мисли, аз въобще не се трогвам от думите на нашите, когато ме хвалят, щото знам, че за тях съм най-перфектен във всичко. Докато ако ми го каже някой непознат или по-далечен човек, ще реша, че наистина е така.