Как забравяте и прощавате?

[-/-]

Отдавна не съм писал във форума - винаги тук съм бил главно несериозен и съм приемал нещата с надсмешка, но дойде време да хлътна и да ми го 'начукат'. За жалост разбрах, че в любовта е много вероятно да ти върнат по закона на физиката, надявам се да не сте злопаметни и наистина да ми дадете някакъв адекватен съвет, било то и просто за да ме успокоите, защото наистина се нуждая от нещо подобно.

В първото тримесечие от 2012 се запознах с едно момиче. Не след дълго правихме секс. Нещата се повториха, потретиха. Бяхме нещо като friends with benefits. На 20 съм, а тя е няколко години по-голяма от мен. След поредното излизане и лудеене като 14 годишни по барове, вървейки по студените улици на града, и лафейки си празни работи, чух от нея "Не можем да продължаваме така, ако ще правим секс, ще трябва да ходим.". Не помня как реагирах, но определено ме жегна. Постарах се да я харесам като мой партнер само в секса, а тя беше доста приятен човек, съответно нещата не бяха трудни да се получат и станахме двойка. Беше тегаво, но забавно, въпреки че тя искаше да сме гаджета, намери проблем в това, че съм няколко години по-малък и известно време криехме връзката си.

Този етап до голяма степен се поизчисти. И много се привързахме един към друг. Тя ми е първото гадже, с което не се виждам просто за едното кафе и/или секс през деня, както е било в ученическите години. Ходихме през лятото заедно на море, на два пъти. Имахме силни, дълги и хубави моменти заедно.

Но нещата тръгнаха към спад. Момичето има особени семейни проблеми, което я вкара в някаква депресия, чийто негативизъм изби към мен. Бях жертва на изливане на пумия върху себе си в продължение на доста дълъг период от време. Това, че бях и по-малък също започна отново да яде опасения в нея. Обясняваше ми как може би е по-добре да се разделим, но пък имала силни чувства и много глупости, които слушах и се опитвах да разреша. Мисля, че давах доста адекватно мнение, което обаче не беше посрещано с позитивизъм.

В крайна сметка ми бе трудно да търпя това. След едно излизане на кино, отново имаше драма, тогава й четох лекция за живота и й казах да реши тук и сега дали ще сме заедно. Имаше мрънкаме, хленчене, но ми бе писнало. Казах й, че ако до 1 минута не реши, означава че е казала, че не сме заедно и ще си тръгна. Тя не реши и съответно аз я оставих по средата на непозната улица иси тръгнах.

Обади ми се разплакана и каза, че иска да сме заедно. Аз се върнах. Два-три дни след това нещата бяха нормални, но после отново започна с драмите.

След един разговор по телефона тя самата ми каза "НИЕ НЕ СМЕ ЗАЕДНО". Казах ОК и затворих. Не се чухме и видяхме с дни. Приех го, трудно, но го приех - скъсали сме. Дис тайм фор риъл.

Животът продължава и след няколко дни се запознах с друго момиче. Една година по-малка от мен. Станахме гаджета. Нещата продължиха месец, докато със вече бившата ми приятелка, не се чухме веднъж. Заговорихме се за спомените които имаме заедно, за моретата на които ходихме и т.н. Стана ми доста тъжно, едва ли не пуснах сълзи. На нея също - разбрахме се да се видим.

Видяхме се и тя ми каза, че всъщност никога не е мислела, че не сме заедно и през цялото време в което не сме се виждали, все още е мислела че сме. Аз от своя страна и обясних нещата - намерил съм си нова приятелка и т.н. Вече от тук нататък започна лафенето за това, че трябва отново да се съберем. Бях много емоционално хлътнал към нея и още не я бях забравил. Беше трудно да се реши на момента, но работехме по въпроса.

Започнах да се виждам все по-често с бившата си приятелка, докато ходя с новото момиче. Веднъж правихме секс. Тук идва моята позиция на антагонист - изневерих. На новото момиче. Спрях да правя секс с новото момиче и се опитах тактично да я махна, за да се върна при старата си приятелка. Е, веднъж се случи и след като правих секс с бившата си приятелка, да правя и с новата такава. Почувствах се гадно впоследствие - бях двуженец. Но това бившата ми приятелка не го знаеше и все още не го знае (освен ако не чете форума и не ме познае, че съм аз). Казах на бившата си приятелка, че искам да сме заедно и че ще разкарам тактично новото ми гадже. Така и стана - с новото момиче скъсахме. А вижданията ми с бившата зачестиха, сексът - също. Вече бях отново с нея. Но два дни преди отново да си кажем ДА (и два дни след като за последно правих секс с новото момиче) забелязах някакво много странно поведение, чувство за вина, в гаджето ми (тази, около която се върти цялата драма). Настояваше да ме придружи до лекар, правеше какво ли не, само и само да съм весел, нещо което не се бе случвало отдавна и наистина ми се стори unusual behavior.

Разбрах го в последствие... Тя ми потвърди, след като я подпитах.
Два дни след като за последно правих секс с момичето, с което ходих за 1 месец, и около 5 дни след като говорихме с главната героиня, че ще се събираме отново (и отново върнахме сексуалните си взаимоотншения), тя (главната героиня) ми се бе обадила по скайп, пусна камера, и ми каза че отива на рожден ден на най-добрия си приятел и цялата им тайфа. Показа ми как се е облякла и ме пита "не изглеждам ли като бонбон?". Отишла е на това парти и впоследствие се е прибрала в тях с друго момче, с което е правила секс. Целували са се в тоалетните на заведението, вървяли са 1 час пеша до тях и са се изчукали! В периода, в който говорихме че ще се събираме отново! Да, не съм светец - в същия този период и аз направих нещо такова (както вече споменах), но тя не го знае.

Е, знае или не, факт - грешник съм. Нямам причина да се ядосвам - но се ядосвам много. Яд ме е на себе си - не трябваше да й споменавам, че съм си намерил ново гадже. Трябваше просто да разкарам новата и да се върна при старата. Но реших да бъда честен - да й кажа, че наистина не сме били заедно. А тя после ми вика - ами ние не бяхме заедно като го направих. Ами не бяхме, ама аз ти потвърдих, че не бяхме. Можех да те лъжа! ... А тя се възползва от това! А аз не мога да го преглътна - случи се преди вече 2 месеца. Но още ми тежи. Не мога да преглатан яда си, че се разкрих. Не мога да преглътна, че се е гърчила от кеф в ръцете на друг, и не мога да преглътна, че той се е кефил от нейните ласки!

Искам да забравя тази ситуация. Начукаха ми го - върнаха ми тройно и четворно за поведението. Вече не съм в предоминатна позиция - чувствам се като путьо.
Тя се прави, че й е много сад, за стореното. Раздухме веднъж много - разплака се, но аз не вярвам на фалшиви сълзи.
Според мен се кефи, че взе превес. А може би аз съм недорасъл и си въобразявам, че това е игра на превес? Може би наистина съжалява? Но мен още ме е яд, и още ми е кофти.

Помогнете ми - успокойте ме, моля ви! Кажете ми как да забравя или какво да направя (без да късаме), за да върна самочувствието си на силния пол във връзката ни. Два месеца след ситуацията, отново сме заедно, и аз тая в себе си яда си.

Станал съм вече много ревнив. И преди бях, но сега е 5 пъти повече. Тя ме пренебрегва много често, за да вижда свои прятели и приятелки и аз правя големи скандали и проблеми от това. Защото съм 5 пъти по-ревнив. Не е цвете за мирисане, щом предпочита да се види с друг, а не съм първият я пририотет, когато иска да види някого. Но това се фиксва. Но трудно се изтриват спомените.

Вие как забравяте и прощавате? Кажете ми моля ви - универсалния метод. Искам да спра да бъда потиснат и да спра да се измъчвам.

[ninjaiscrazy]

Просто продължаваш,повярвай ми застой в това положение не би ти помогнало-продължи напред,за момент даже преглътни чувствата и ги забрави-направи си кефа по твоя си начин без мисли за другите и без мисли за последствия от типа "кой какво ще си помисли"-действай,само това мога да ти кажа спрямо ситуацията ти-живота ти е показал,че каквото повикало такова се обадило,покажи му,че си разбрал Моя универсален метод за спиране на болката от връзки и глупости и спиране на себеобвиняването е себедоказването-направи си ситуация и се докажи пред себе си в нея,ще ти улекне; и забравянето на чувствата също понякога помага-повярвай ми когато свестната дойде пак ще имаш чувства,просто до тогава няма да боли.Относно спомените-помни-те са минало,така че защо да ти влияе на настоящето-да и при мен в миналото колко съм си патил без да съм правил нищо ама това е-случва се.Гнева и ядовете си ги изкарай в някоя игра на компа или плейстейшъна,там е най-лесно а и никой няма да си пати от това,нали?Споко,всичко ще се оправи.

[БожиятАгнец]

Практичен съвет, спрямо нещата, такива каквито ги възприемаш: Изчукай едно-две/пет-десет момичета, дай си малко време и ще ти мине. После, ако искаш й кажи. А накрая си запали цигара, пийни малко уиски и се чувствай като мъж.

Иначе...Когато бях в сходна ситуация и на твоя акъл изневерих за първи път. После спря да ми пука. Простих и забравих. От години не се бях сещала до сега. Свърши работа, мда.

[valdesbg]

Не върша неща, които знам че няма да са в хармония с разбиранията ми. Така не се налага да се изправям пред въпросния проблем.

В твоя случай даже леко си се оттървал.

[GD]

Е когато станат такива неща не са хубави. Първо по голямото момиче незнае какво иска и второ да се осъзнава сега и ти да заебеш и да изневериш на новата връзка при положение ако новата мацка е държала на теб и т.н еми сам си си виновен. За ко да прощаваш онази сега се е сетила за теб ако не си имал друга ок ама като имаш я карай с новата. От два стола земята ще стане.

[3oPuTy]

Казваш,че не й вярваш,а искаш да си с нея?!Нещо не схващам логиката o.O

[marilyn]

Преглътни ревността си и й имай повече доверие. Нормално е да излиза с приятелите си, нормално е да се вижда с други хора и да не те влачи навсякъде с нея. Това не значи, че ти изневерява.
Предполагам, че като е по-голяма добре знае какво иска. Може и сълзите й да не са били фалшиви. А и ти си изневерил.. смятай го като, че сте квит.

[BornToRaiseTheHell]

Просто й дай свобода и маалко въздух. Както казва Алф: "Ако обичаш нещо, пусни го, ако го сгази кола, значи не ти трябва". В твоя случай е.. ако се изчука с някого. Доверието не се гради с ревност и задържане на човека в някакво пространство около самия теб и стремеж към изолация от всичко външно. Така най-много да повторите мешната салата от преди това. Като се има впредвид, че и двамата сте направили доволно количество и качество простотии, просто го преглътнете, опитайте се да го преодолеете и давайте напред. Ако работата много се закучи, се отказвайте докато е време. Успех

[anonymous708973]

Въобразяваш си това за превеса. И двамата сте направили грешки, проумей го и продължи напред.
Излизай и ти с твои приятели, излизай и с нейни - не е нормално всеки път да ви дели.

Радвай се, че си се разкрил и че си получил същото, защото е изключително гадно и се чувстваш суперпрецакан, когато в последствие осъзнаеш, че си казал на някого повече, отколкото е трябвало и на всичко отгоре - не получаваш същото в замяна.

Едит: Кажи й, че и ти си имал кривване. По-добре е да сте на чисто.

[chushkopek]

Не върша неща, които знам че няма да са в хармония с разбиранията ми. Така не се налага да се изправям пред въпросния проблем.

В твоя случай даже леко си се оттървал.

Кратко, точно и ясно.

[Seattle]

Прощавам, но никога не забравям! Дано да нямате моя проблем.

[tori]

Прочетох само първия пост, така че е възможно и да се копирам с другите. По темата: Спри да мислиш за това. Просто спри. Докато само тъпчеш на едно място, няма да постигнеш нищичко. Освободи се от мислите, че си "лош", че си постъпил кофти, че тя е по-силна от теб. В една връзка не трябва да има такива състезания за власт. Всичко трябва да е 50:50. Отиди при нея, извини и се и си прости сам на себе си. Не забравяй, имай си случката като обица на ухото, но не се измъчвай защо и как е станало. Успех.

[anonymous708973]

Прощавам, но никога не забравям! Дано да нямате моя проблем.

И аз съм така и смятам, че е напълно в реда на нещата. Аз да не съм компютър, че да ми изтриеш паметта?

[Wednesday666]

Не върша неща, които знам че няма да са в хармония с разбиранията ми. Така не се налага да се изправям пред въпросния проблем.

В твоя случай даже леко си се оттървал.

Aха, точно и аз същото си мислех.
И още нещо - както тя няма да забрави какво ти си направил, така и ти няма да забравиш.
Единственото, което не можах да схвана е защо трябва отново да тъпчеш на същото място? ..

[-/-]

Благодаря много за отговорите. Мисля само да дообясня, че може би не е станало ясно от цялата мешаница, които написах.
Идеята е, че ние имахме месец пауза, в който тя ме дъмп-на, обаче реално си е мислила, че още сме били заедно (wtf?!) и не е правила нищо, докато през това време, аз след като бях изоставен, започнах нова връзка, която впоследствие прекратих, за да се върна при момичета.
Малко преди да я прекратя обаче й разказах за моя живот, и чак тогава тя е решила да направи това - и то след като си поревахме стабилно и си казахме, че ще се върнем един към друг.
Но, да, както казахте - и аз не съм цвете

В крайна сметка не разбрах дали има шанс това да се забрави и ако някога се сетя, да се присещам с надсмешка, а не с потисната душа и сърце. В момента всяко присещане ме раздира отвътре.

[forside1]

По-добре не го забравяй, да ти е за урок !

[-/-]

Аз не виждам как, ако не бъде забравено, бихме могли да имаме бъдеще - не си представям примерно родителите ми, да са имали подобна ситуация по между си.

[3oPuTy]

Това,че не можеш да си го представиш не означава,че не са имали подобна или по-неприятна случка по време на съвместния си живот

[Markuss]

Технически ти си сгрешил в случая, тоест имал си приятелка, а си спал с бившата си. Тя, бившата ти, от своя страна има всякакво право да си развява "марулата" пред когото и да е, след като не сте били заедно. НО! Ние сме хора преди всичко, с глави на раменете и със съзнание в тях, не сме просто животни. Ако бившата ти действително е искала нещо истинско и сериозно, смяташ ли, че щеше да спи с гореспоменатия пич, дни преди да се съберете? Не е толкова сложно.
А колкото до въпроса ти, е аз не прощавам, просто съм такъв. Както казах по-горе - хора сме, правим съзнателни избори и живеем с последствията. Това момиче не си струва и съветът ми е да не се поддаваш на хубави спомени и емоционални кризи, ще го преживееш. Вярвай ми, били сме повечето там. Със здраве.

[fenastz]

Случайно фамилията ти да не е Самсиготури ?

[djipsito]

Аз пък мисля, че просто е решила да сте квит преди да се хванете пак. Сигурно и тя се е почувствала тъпо след като е разбрала, че е бързо заменена. Сигурно се е чувствала "длъжна" да ти го "върне", за да не се чувства като глупачка или знам ли. Възможно е и да няма нищо такова. Ако искаш говори с нея, тя да ти каже.

Мисля, че ако искаш да си с нея, трябва да приемеш, че сте квит и да й имаш повече доверие. Иначе няма да издържите дълго. Няма значение кой пръв и кой втори е кривнал и е направил грешката. И двамата сте виновни.

[-/-]

Ами мен само това ме държи - че уж сме квит. Но може би егото ми е наранено? Не знам? Кое точно е нараненото в случая - сърцето или егото? Тъпо е, че след като и се разкрих го е направила - можех да си трая и да бъда абсолютна мъжка кучка и тя да не знае за новата ми връзка. Можех да се върна при нея без да и казвам, че имам друга.

Имам чувството, че когато правя грешки и оставям картите открити на масата - тогава изживявам най-много болка. Някой по-горе каза, че сам съм си го турил и е прав Но не разбирам вече по кой начин - правейки грешки, или признавайки си ги.

Уж казват, че признат грях бил половин грях...

@Markuss, благодаря Надявам се имаш предвид, че самото преживяване, ще се състои в полу или изцяло забравяне на ситуацията Защото да се сещам по същия начин и със същите мисли за това, без значение дали сме заедно или не - не звучи като преживяване, а като носене на гръб. Още веднъж все пак ще изкажа благодарности, някак си ми хареса мнението и ме зарежда положително.

[SisiStrange]

Личното ми мнение е да не се занимаваш повече. Аз съм напълно съгласна с Джипси, че го е направила, за да се направи на интересна и да ти го върне. Човек, който може да бъде толкова дребнав и първосигнален едва ли трябва да ти е еталона за жена. Понякога не разбирам мъжката логика (а и женската също в аналогични ситуации). Да обобщим: Тя те е ползвала за кошче за душевни отпадъци, драматизирала ти е редовно, не е била въобще наясно иска ли те или не, след нейни изцепки дори не се е сетила за теб да ти звънне, накрая като е видяла, че някоя друга те харесва изведнъж е викнала до небето: "Тая кукла си е моя пЪк", разкарала е конкуренцията и след това ти е изневерила. И ти се тормозиш, и я харесваш, и я мислиш? С идеята да се върнеш към кое? Прекрасните и изпълнени с тръпка моменти на ревливост, драматизъм и филми дали си струва да сте заедно + несигурността на това кога пак ще и хрумне да се прави на алфа, изчуквайки се с някого? Ами, успех, ако мислиш, че това те устройва.

Не коментирам твоята изневяра в случая към новото момиче, макар че я считам за най-основната ти грешка в цялата история. Не заради самата изневяра толкова, колкото, защото заради някаква псевдо квачка си си преебал шанса да продължиш напред нормално.

[djipsito]

Според мен повече егото ти е наранено. Ама ще трябва да го приемеш.
Малко не разбирам, съжаляваш, че си й признал за другата ли ? И мислиш, че ако си беше мълчал тя нямаше да спи с онзи ?
Ако е така, мисля, че не трябва да си блъскаш главата, защото не се знае дали тя пак нямаше да го направи. Не можеш да си сигурен.

Трябва да намериш начина, по който сам да успокояваш съзнанието си. Аз например, ако не мога да преглътна нараненото си его, просто си казвам, че съм била честна пред себе си и е по-важно за мен да съм честна със себе си, отколкото пред другите. А признанието може да ти направи само чест. Нищо, че си се чувствал по някакъв начин. По-добре да ти е чиста съвестта, егото по-лесно се лекува. Аз така мисля.

[anonymous708973]

Тъпо е, че след като и се разкрих го е направила - можех да си трая и да бъда абсолютна мъжка кучка и тя да не знае за новата ми връзка. Можех да се върна при нея без да и казвам, че имам друга.

Не, не и пак не. Гадно е да криеш каквото и да било. Дори да не е паралелна връзка. Гадно е, недей. Гордей се, че си й казал.