- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Какво правите, когато...
Какво правите, когато усетите, че чувствата в една връзка изстиват? Това показва ли, че краят е близко? Опитвате ли се да върнете отново към живот връзката си? Или решавате да оставите всичко на произвола на съдбата?
Последно редактирано от pepsi_855 : 01-05-2013 на 14:22
При мен се случи така , опитах аз самата да направя нещо по въпроса,но всичко си беше отишло и реших,че няма смисъл да продължавам нещо,което вече не усещам. Просто се отдалечих скоростно от него, след непрестанните му и безпричинни изблици на ревност и скандали.
И така беше по-добре. Ако държиш на човека,опитай да върнеш искрата,ако виждаш че е загубена кауза ,просто тегли чертата.
maDamn
В повечето случаи би значело края на връзката. Аз лично бих се постарала да видя отново хубавата страна на нещата, за да не захвърлям всичко на вятъра, но ако не видя резултат не бих се насилвала да поддържам нещо, в което няма страст.
Всяка следваща минута е нов шанс да преобърнеш живота си! (:
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5
Правила съм опит, но това са чувства.. Не можеш да им заповядаш да се върнат.
Трагедията е пълна...
Всичко е в съдбата.
Нищо не е грешно,ако те кара да сияеш от щастие!
Бих се опитала да променя нещо, само ако и двамата имаме желание да останем заедно. Ако е само едностранно, няма смисъл.
Щом чувствата изстинат слагам край и толкоз..Ако ги няма чувствата нищо не би могло да ни задържи заедно.
Ти си го усещаш сам най - добре края ли е или не е... ако все пак знаеш, че има какво още да се "направи" и е само временна скука, прекрасно, но ако наистина смяташ, че нещата вече са се изхабили до крайност.......
Причината толкова много връзки да се разпадат днешно време е, че хората са ужасяващо незапознати с "любовта". Любов не е това, което изпитвате в началото, изгарящото чувство да зърнеш и да бъдеш с обекта на желанията си. Любовта е осъзнаване. Любов има тогава, когато уважавате (не това уважение, което ви натякваш учителите в даскало, а съгласие и доверие в същността на любимия) човека до себе си. Масата хора се отпускат в ръцете на това 1вично чувство на привличане, гребейки с пълни шепи до насита. И когато вече се наситят, видиш ли, вече "чувствата са изстинали". А ако се замислите колко всъщност сте познавали този човек, ако сте реалисти, ще разберете, че изобщо не сте го познавали, от което следва, че любов просто няма как да е имало. Пак повтарям, изгарянето в слабините и тоталният мозъчен затвор НЕ са любов, да искаш да дадеш последното кюфтенце от чинията ви със спагети на партньора ви НЕ е любов :д.
Почетете малко поезия, разгледайте се в някой музей на изкуствата, запознайте се със страстта, която ражда любовта, запознайте се с нейната същина.
В този форум слепият води слепия. А най-комичното в случая е, че никой няма дори да си направи труда, да осмисли написаното, или ако го направи, то думите ми навярно ще придобият смисъл чак след години, когато опитът ще ви зашлеви по лицето. Ама, как да е![]()