Причината толкова много връзки да се разпадат днешно време е, че хората са ужасяващо незапознати с "любовта". Любов не е това, което изпитвате в началото, изгарящото чувство да зърнеш и да бъдеш с обекта на желанията си. Любовта е осъзнаване . Любов има тогава, когато уважавате (не това уважение, което ви натякваш учителите в даскало, а съгласие и доверие в същността на любимия) човека до себе си. Масата хора се отпускат в ръцете на това 1вично чувство на привличане, гребейки с пълни шепи до насита. И когато вече се наситят, видиш ли, вече "чувствата са изстинали". А ако се замислите колко всъщност сте познавали този човек, ако сте реалисти, ще разберете, че изобщо не сте го познавали, от което следва, че любов просто няма как да е имало. Пак повтарям, изгарянето в слабините и тоталният мозъчен затвор НЕ са любов, да искаш да дадеш последното кюфтенце от чинията ви със спагети на партньора ви НЕ е любов :д.
Почетете малко поезия, разгледайте се в някой музей на изкуствата, запознайте се със страстта, която ражда любовта, запознайте се с нейната същина.
В този форум слепият води слепия. А най-комичното в случая е, че никой няма дори да си направи труда, да осмисли написаното, или ако го направи, то думите ми навярно ще придобият смисъл чак след години, когато опитът ще ви зашлеви по лицето. Ама, как да е