Стрес от любов?

[Uzerneim]

Umri, не бих й казал. She will think I am weak.

Същата съм ако не сме се виждали доста време - примерно е бил в командировка или съм имала лекции/изпити. На мен не ми минава от нищо :Д Хората с лабилна психика си сдържат емоциите и им реагира на физиката. Ако някой намери решение, да свирка :Д

И аз го усетих това. Решението е да изразяваме повече чувствата дори и насила Днес на обяд почнах да притрепервам и почнах да подскачам от радост по пътя към нас. Докато стигнах вече ми нямаше нищо

[mrankoniiii]

То не е любов..то не чудо

[gabi_94]

Аз в определени моменти, от думи или нещо друго от точно определен човек, съм забелязала, че ми се случват едни такива странни работи. Става ми супер горещо, ама много яко, завива ми се свят, после пък ме тресе... Случвало ми се е въздух да не мога да си поема. А тия обичайните със свиването на корема, буца в гърлото, подкосяване на краката и тем подобни редовно ми се случват. Така че, най-вероятно има такова чудо като стрес от любов. Ама твойто направо....

[mimsssssss]

По принцип казват, че удря най-слабото място. Аз казах, че и на мен така ми става - засилена диария и гадене. Ако хапна нещо, разбира се го повръщам. Поне вече се научих да не ям в близките 24 часа когато ще се видим :Д Иначе диарията е от рода на минимум 10 пъти. Пия си водицата само и това е. Веднъж се бях излъгала да ям, викам си няма да ми стане нищо... Да не разказвам нататък. Иначе като се видим - замайване, прилошаване, вдигане на температура/или поне усещам лицето ми как пламва/, буцата на гърлото - съпътствано от невъзможността да си кажа лафа и само го прегръщам, че ако го погледна ще се разрева като малко лапе.
Съвет - внимавай какво и колко ядеш. Една колежка ми беше казала да пробвам с лимони, като че ли имаше ефект само върху диарията и гаденето, за другото не мога да помогна.
Иначе аз се опитвам да си изразявам емоциите, просто са ми доста силни. Дори ако за някой думите "Обичам те" са съвсем прости и ежедневни, на мен ми докарват сърцетуп :Д и за да го кажа ми се замайва главата - едва ли не, някой на мен ми признава че ме обича.

п.п. Април правим 6 години, така че времето не мисля че е отговор, един вид да ти мине/да свикнеш/да не си влюбен чак толкова и т.н.

[Markuss]

Любовта не причинява стрес, тя дава утеха и комфорт. Това или ти е първата приятелка, или ако трябва да тълкувам допълнението "едър мъж", си дебелак, който не е свикнал на подобно внимание и те гъделичка страхът, да не я изпуснеш. Или живееш с прекалено много "проблеми" и намираш утеха и спокойствие само при нея, така тялото ти подсъзнателно "страда", когато е далече от обекта, който му дава изход от стресовата среда. Отскоро си с нея, това също значи, че си хлътнал до уши, което от своя страна не е любов, а именно хлътване. Засега виждаш само хубавите й черти и си сляп за лошите, за това съзнанието ти си създава илюзията, че тя е единственото "перфектно" нещо в този смрадлив живот и се чувстваш по този странен начин. След време минава, когато и тръпката започне да утихва, тогава и лошите страни ще се разкрият и ще се превърне в нещо, което също те дразни. Варианти много, информация малко.

[Uzerneim]

Markuss, Много добър анализ, доста си мислил/а виждам. Знам го тоя ефект и усещам всичките й лоши черти. Но смятам, че като порасне ще се оправят, защото тя е само на 16 а лошите черти са свързани с детското държание по някой път. Не говоря за игривото (което много ме кефи) ами за детското. Таа като за пръв път наистина се разбирам с момиче и за това мисля, че едва ли бихме се разделили.
П.С. Едър, не дебел. Тренирам доста и просто съм много голям.

besso, докато съм с нея по някой път също ми става така Предния път повърнах преди да се целунем (тя не разбра ). Ама беше само портокалов сок който бях приел пред 2 минути.

mims, ще го пробвам това с лимона.

[besso]

Добре казано, само дето това със смрадливия живот и неизбежния лош край е малко пресилено Да, всеки е стресиран и когато си малко по-самотен и се влюбиш в някого много често ставаш като наркоман, който има нужда от "дозата" си - тоест от любовта на другия. Любовта сама по себе си носи само щастие и лекота. Но хората в днешно време бъркат любовта с привързаността.

[Markuss]

Точно. А колкото до пресилеността смятам, че никак не съм прекалил, ще видиш след известно време театър драма отново с промоции в този раздел :д Но как да е, със здраве

[mimsssssss]

^ Нещата нямат нищо общо. Дори да сме разделени - нямам проблеми. Ако сме заедно - също. Момента на очакването, вълнението и това че ще го видя ми докарват кризите. Няма връзка с привързаността. Ако имаше - състоянието щеше да е постоянно.