Това че ти се определяш от това какво обичаш и какво не обичаш, не е мой проблем. Аз не се определям от тези неща и това какво харесвам и какво не харесвам не е част от моя вътрешен свят. Най-малкото защото това какво ми харесва и какво не ми харесва не е изцяло мое, а е формирано под влияние на други хора. Затова тези неща не са мой, аз не печеля и не страдам от тях. Можеш да забиваш колкото искаш ножове по мен, но дори за миг няма да страдам. Ще изпитам болка, да. Ще ме нараниш, да. Но няма да страдам. Защото страданието е просто психичният еквивалент на болката, преминал през АЗ асоциациите. В действителност болката се изпитва само от тялото, но преминавайки през АЗ образа се превръща в АЗ изпитвам болка, АЗ страдам, АЗ ще умра и т.н. Така че игрите на "страдащ" и "наранен" са валидни само за онзи, който си ги е създал и се идентифицира чрез тях.Поради тази причина "Не прави това на ближния, което не искаш да ти правят на теб" може да се разгледа като взаимен консенсус между два или повече индивида, но като закон или догма - в никакъв случай, а пък да се претендира за истина в цялото това нещо - абсурд. Това че искаш да жертваш истината в името на идея за нещо добро(за теб и останалите), по никакъв начин не допринася за достоверността на тази идея. Тя си остава просто идея, вярно полезна идея! Но все пак просто идея.