Предбрачен секс

[Doom_Stalker]

ако трябва винаги да се стига до консенсус за да има мир, то тогава първо ще трябва и винаги да има причиняване на зло/вреда/страдание/болка, от което едва ли не излиза че светът трябва да бъде изграден върху неминуеми интриги, нещо като сапуненените сериала пълни с всякакви до болка познати случки на скърби за добрите и слабите герои и чести пристъпи на раздразнение за лошите, по тази логика дори и ти лесно би се оказал жертва на постоянни поражения и страдания макар и засега някак си да си избегнал по-големите проблеми/беди/агонии/мъки, но това не означава че галеника на съдбата, който и да е той, ще остане незасегнат за цялата времева безкрайност, а ти отново изтъкваш себе си като някой, за когото важното е че той се е изтарикатил и уредил с висша философия, да му мислят онези, които в това/същото отношение са непривилегировани сиромаси, но все пак тази твоя "аз"-философия едва ли би те избавила например от някой чешитски здравеняк-бабаит, който видиотен по твоите консенсусни философии за супер-звяр, които пръскаш из света, те е погнал изневиделица в опит да си наложи своето виждайки неколкократното си надмощие над теб, а досега Исус и неговите Светии никога не са търсили своята полза, но и все още работят за спасението на цялото човечество, така щото ако може в това число както самият ти така и мнозина други непокорни на истината откачалки като теб да наследите вечно спасение, а това да наричаш недостоверност приноса към Правдата на истинският Господ Бог никак няма да бъде полезно за теб

Очевидно не правиш разлика между това какво съм написал и какво ти си прочел. Изобщо не съм се старал да се тарикатя, нито пък да се правя на безразличен към "лошото" ми е било самоцел. То по-скоро беше последствие от едно вътрешно осъзнаване, едно преосмисляне на ценностите, едно пре - "ОБРАЗ" - уване, което доведе повече до обез -ОБРАЗ- яване. Но да се правя на надраснал проблемите не ми е било изобщо цел. Нито пък се изживявам като такъв. И затова вече не приемам никакви образи - нито на сатанист, нито на християнин или каквото и да е било друго. Защото това е просто отражение, една представа за това какъв съм, представа както в моите очи, така и в очите на другите, с какви думички се наричам, и в какви думички се "намирам". Разпадането на границата между доброто и злото, между това какво съм и какво е останалия свят, беше просто следствие от този процес.

Но да преминем към съществената част.Забелязвам в думите ти афект.Ти явно виждаш моите думи като заплаха, като някаква зла идея, която "пръскам" над теб и ТВОЕТО любимо човечество. Всъщност именно по това познах с какво се идентифицираш, а именно на какво реагираш. Егото се чувства под атака когато атакуват любимите му идеи, любимите му образи, дефиниции и "истини". Затова и то (т.е. ти) реагира полу-агресивно, като естествено е подхранено с необходимите псевдо-истини и половинчати, теоретични недосмислици. Естествено това е само пълнеж, това е обвивката от думи, която покрива реакцията ти. Очевидно си изпаднал в заблудата че аз наистина съм олицетворение на някакъв твой зъл образ и представа, като прехвърляш върху мен онова което не искаш да приемеш и отричаш. Ти ме асоциираш с тези твои представи и за теб, за теб те са мои и аз (в твоята глава) върша нещо лошо. Ето точно това имам предвид когато казах за противоречието между добро и зло, което те определя. Ти явно се идентифицираш с доброто, но то не може да съществува ако няма някой Зъл, някой като мен, някакъв образ, на който да прехвърлиш "това зло". Ето как доброто всъщност идва от злото, и не може да съществува без него. Ако нямаше някой зъл, срещу който да се бориш, ти нямаше да си това което си сега. Защото за да подкрепиш някаква идея, то трябва да отречеш нейната противоположност. И в това противоречие да откриеш нещо, което да наречеш АЗ.
Всъщност не казвам на никой какъв трябва да бъде, добър или лош.... това са просто думи.

Примерите ти, с които искаше да ми докажеш колко вървя против полезното за мен и останалите беше на ниво "селска кръчма", дето не спорят кой политик казва истината, а кой им е обещал кебапчета на изборите. Но полезното и "доброто" не са факторите, които определят истината. И затова е трудно да се приеме истината. Вместо това първо се търси кое е полезно.... и чак после се търсят аргументи и обяснения, които да докажат, че е истина. Колко удобно.... Съжалявам, но моят подход не е такъв.