1. Когато имате някакви по-специални взаимоотношения с момче /т.е. и двама си знаете, че си допадате - един вид карите са хвърлени вече/, но все още не сте излизали заедно (не говоря за интернет връзки, просто понякога се случва и това), мислите ли че е задължително момчето да направи първата крачка или на вас също не ви пречи да го поканите. Ако може мнението ви да бъде придружено и с аргументи.
- В такава ситуация бяхме с приятеля ми преди да тръгнем. Чудех се защо не предприема нищо, за това аз направих първата крачка и го поканих да излезем. Разбира се, по-хубаво щеше да ми стане, ако той беше действал пръв, но съм далеч от мисълта, че момичетата винаги трябва да чакат и чакат и чакат. Ако искаш нещо, отиваш и го взимаш... или се примиряваш с мисълта, че може и да не го получиш изобщо.

2.Пак същата ситуация /знаете си, че си имате симпатии, ала-бала/, обаче този път нямате така наречената 'първа целувка'. Бихте ли пристъпили първи към това или ще чакате момчето да го направи. Защо?
- Тук съм щастлива, че той започна пръв. Но отново няма нищо лошо и ако момичето е по-инициативно. Ще се повторя, че искаш ли нещо... мда.

3.Как бихте се почувствали /ако сте на кафе, ресторант и етц./ момчето да плати сметката? Аз лично се чувствам като парцал, който според него няма достатъчно пари да си плати .. :Д И пак ще се радвам да има аргументи.
- В началото не ми беше много приятно, защото той всеки път се буташе да плаща цялата сметка. Абсолютно всеки път! С времето вече спря да ни прави впечатление кой плаща. Понякога и на мен ми се иска да го поглезя, като го почерпя с нещо. Обясних му го така, че да ме разбере и да не си вре носа всеки пък в сметката.

4.Случвало ли ви се е да се 'плашите' от прекалено топлите чувства на едно момче? В смисъл такъв, че примерно сте обвързани от 1-2 дни, а пък той ви припада едва ли не е обвързан с принцеса.
- Не. Ако се почувствам така още на 1-2ия ден, моментално го късам. Не обичам някой да ме притиска и задушава с чувствата си и да усещам как губя личното си пространство, а той губи достойнството си. За мен момчето/мъжът трябва да се владее до някаква степен. Щом аз мога, когато е нужно, значи мога да го изисквам и от него.

Случвало ли ви се е да се влюбите характера, но да не ви допада чак толкова външността? т.е. не да мислите човека за грозен, просто да не ви допада достатъчно на външен вид. И ако да, как постъпихте и това беше ли правилното решение за вас?
- Не мога да се влюбя в някой, ако не са съчетани външен вид и характер заедно.
Случвало ми се е да се запозная с човек, с който се разбирахме чудесно, беше идеален във всяко едно отношение, но физически не ме привличаше. Все още е един от най-близките ми приятели и страшно много държа на него.
Може да звучи повърхностно, но така стоят нещата. Скоро чух едно мнение, че не е важно дали човек в красив или не, важното е самите му черти как ни действат. Това момче въобще не е грозно, дори е доста привлекателно, но просто не може да събуди никакви чувства или желания в мен.