Цитирай Първоначално написано от Нежна Красота Виж мнението
Тъй като нямам особен късмет с момчетата, а и наскоро ме е налегнал мързела, та ми стана чак и интересно да разбера какво мислите по няколко въпроса. Може да се каже, че един вид просто търся съвет.
Въпросите ми към Вас са предимно към момичетата, но нямам нищо против и момчета да се включат. И те са:
1. Когато имате някакви по-специални взаимоотношения с момче /т.е. и двама си знаете, че си допадате - един вид карите са хвърлени вече/, но все още не сте излизали заедно (не говоря за интернет връзки, просто понякога се случва и това), мислите ли че е задължително момчето да направи първата крачка или на вас също не ви пречи да го поканите. Ако може мнението ви да бъде придружено и с аргументи.
2.Пак същата ситуация /знаете си, че си имате симпатии, ала-бала/, обаче този път нямате така наречената 'първа целувка'. Бихте ли пристъпили първи към това или ще чакате момчето да го направи. Защо?
3.Как бихте се почувствали /ако сте на кафе, ресторант и етц./ момчето да плати сметката? Аз лично се чувствам като парцал, който според него няма достатъчно пари да си плати .. :Д И пак ще се радвам да има аргументи.
4.Случвало ли ви се е да се 'плашите' от прекалено топлите чувства на едно момче? В смисъл такъв, че примерно сте обвързани от 1-2 дни, а пък той ви припада едва ли не е обвързан с принцеса.
И това бяха моите въпроси. Ще бъда щастлива да чуя вашите отговори и съжалявам, ако съм ви отегчила.

едит: и последен въпрос, за който се сетих в последствие.
Случвало ли ви се е да се влюбите характера, но да не ви допада чак толкова външността? т.е. не да мислите човека за грозен, просто да не ви допада достатъчно на външен вид. И ако да, как постъпихте и това беше ли правилното решение за вас?
1. Не знам как ще имам по-специални отношения с някого без да сме излизали. Бих го поканила първа, да Като по-малка ми се виждаше ужасно срамно и неловко, сега не бих имала никакъв проблем. Важно е да си прецениш предимствата и да ги използваш. Можеш да го поканиш типично по женски, уж на бъзик, усмихвайки се, но да разбере, че наистина искаш.

2. Правила съм го. Никой не те кара да го целуваш веднага... отпусни се в компанията му, използвай удобен момент за физически контакт (ако той е толкова недосетлив, че не го е инициирал вече). Излез от стереотипа, че момичетата трябва да са в ролята на плячката, наградата, жертвата. Ние можем да сме също толкова активни, но по женски, деликатно, нежно... така че да си мисли, че той е направил крачката. Дори и само да го предразположиш към тази стъпка е участие в играта. Весело е, палаво е, наслади се )

3. Мммм, зависи. Ако ми е допаднал, ще го оставя, въпреки че 100% съм излязла с достатъчно пари, за да покрия и неговата. Ако не ми е допаднал, ще си платя сама, за да не се чувствам длъжна, когато разбере, че няма да се получи.

4. Не, но едва ли би ми било приятно. Поддържам много близки отношения, винаги бих се зарадвала да се видя с човека и предпочитам той да ми охлажда ентусиазма чат-пат, а не аз - неговия.

5. Малко са ми размити спомените по този въпрос, но се е случвало. Първото нещо, което ме привлича, е външният вид, каквото и да си говорим и както и да си кривим душичките. Няма ли го - сори.
Имало е и случай да харесам човека, въпреки че съвсем обективно знам, че далеч не е идеален на външен вид и си има някои кусури. Но като цяло - и да не е красавец в общоприетия смисъл, важното е да има излъчване и харизма, да не мога да си стоя на дупето в негово присъствие.

Това е както когато баба ти ти дава пари: "Не бабо няма нужда, не искам", а вътрешно си "Ехааа пари".
Изби рибата с това сравнение, но си напълно права!!