1. Когато имате някакви по-специални взаимоотношения с момче /т.е. и двама си знаете, че си допадате - един вид карите са хвърлени вече/, но все още не сте излизали заедно (не говоря за интернет връзки, просто понякога се случва и това), мислите ли че е задължително момчето да направи първата крачка или на вас също не ви пречи да го поканите. Ако може мнението ви да бъде придружено и с аргументи. Аз лично не мисля, че момичето не може да прави първата крачка едва ли не. Случва се понякога ангажименти, проблеми и да не можеш да се видиш с даден човек. Нищо не ми пречи да го поканя аз, не виждам проблем в това. Той ако проявява интерес към мен, ще се съгласи.
2.Пак същата ситуация /знаете си, че си имате симпатии, ала-бала/, обаче този път нямате така наречената 'първа целувка'. Бихте ли пристъпили първи към това или ще чакате момчето да го направи. Защо? Ами това с първата целувка.. някак си се получава. То не е въпроса кой кого първи ще целуне, ами погледа сякаш го подсказва и когато момчето види "знаците" да ги наречем, просто целува. Иначе пак не ми пречи аз да го целуна де.
3.Как бихте се почувствали /ако сте на кафе, ресторант и етц./ момчето да плати сметката? Аз лично се чувствам като парцал, който според него няма достатъчно пари да си плати .. :Д И пак ще се радвам да има аргументи. Не обичам да ми плащат. Но в доста случаи отговорът е "Аз работя, ти учиш, когато ти започнеш да работиш, тогава ще ме черпиш." И преди наистина не позволявах едва ли не никакви такива плащания на сметки и тн. Със сегашното ми момче... трудно излизам на глава по този въпрос.
4.Случвало ли ви се е да се 'плашите' от прекалено топлите чувства на едно момче? В смисъл такъв, че примерно сте обвързани от 1-2 дни, а пък той ви припада едва ли не е обвързан с принцеса. Да, някак си не мога да приема прекалено внимание от който и да е, особено ако го познавам от 2 дена. Не обичам да ме обсебват с внимание.

Случвало ли ви се е да се влюбите характера, но да не ви допада чак толкова външността? т.е. не да мислите човека за грозен, просто да не ви допада достатъчно на външен вид. И ако да, как постъпихте и това беше ли правилното решение за вас? При мен нещата някак си хармонират. Ако съм харесвала някого наистина, то съм харесвала, и външността и характера.