Това е една наистина тежка тема, чието място може би наистина не е тук, понеже в този раздел преобладават ежедневните детински истории от рода на "Видях го да прегръща друга, да скъсаме ли?", "Във фейсбук пише сърчица на други момичета, да скъсаме ли?", "Не ми се обажда никога пръв, да скъсаме ли?" и така нататък, и така нататък. Тази тема изисква много размисъл над нея, така че не смятам, че е подходящо да я пуснеш в тийн форум.

Но колкото и странно да е, откривам връзка между Любовта и Самоубийството. Не защото някои решават да сложат край на живота си, заради несподелена любов, както спомена момичето над мен, а защото такива "суицидни", както ги наричаш, мисли са продиктувани именно от липсата на каквато и да е любов, на каквито и да е чувства. Ти си обичан от близките си, не за такава липса говоря, а за това, че ти самият си неспособен да обичаш. Душата ти отдавна вече е изгнила, въпрос на време е кога и тялото ти ще я последва. Наистина, защо да продължаваш да съществуваш, след като собственоръчно си удушил душата си? Знам за какво говоря - баща ми се самоуби преди две години.

Мислите за самоубийство не са винаги плод на депресия и някакви психични отклонения. Може да си щастлив (може и да се залъгваш, че си щастлив) и пак да мислиш как да сложиш край на живота си. Не мисля, че хората се самоубиват, понеже са перманентно нещастни и са стигнали дъното. Някои са просто прекалено любопитни да видят какво следва след Смъртта. Други не вярват в Съдбата и считат, че те сами пишат сценария на живота си - че те са Клото и предат собствената си нишка (а защо не решат и сами кога да я отрежат?). Трети решават да тръгнат на дълга, незнайна "екскурзия" - но вместо да хванат влака от гарата, решават да легнат на релсите и да го чакат да ги вземе оттам. Не отричам, че има случаи и когато четвърти се самоубиват, защото нещастието ги е затрупало с подаръци - но не трябва това да се счита за единствена причина.

Да, даден ни е живот, който трябва да ценим. Но защо да "живеем" след като душата е вече мъртва? Тялото е просто една обвиква, временен приемник. Човекът не е тяло. Човекът е душа.