В момента съм влюбена в един човек и много искам нещата да станат, но нещо ме човърка....
През лятото имах една странна връзка с едно момче на селото ми, която не мога да забравя, поради стойностните спомени, запечатани в главата ми. Като първа целувка; седене по цели нощи пред къщата ми, погълнати един от друг; прекарване на целия ден заедно и така... След като се прибрах в София, а той в неговия град, нещата се усложниха. Започна учебната година и ние общувахме чрез интернет и разговори по телефона. В началото го приемахме, но след време вече нямаше какво да си кажем. Разговорът ни се състоеше от ''Здрасти? Как си? Зле. Защо? Защото ми липсваш.'' и нищо повече. Той започна да ми липсва само по задължение. Изминаха седмици и спряхме да общуваме по какъвто и да е начин. Един ден той ми писа, но аз му казах да ме остави на мира, защото харесвах друг. През ваканцията си отидох на село за 2 дни и видях две от приятелките ми там, от които очаквах вести за него. Но такива нямаше. Вечерта майка ми ме посъветва да изляза с приятелите си, но аз се страхувах да не го срещна, защото щеше да подхване темата за нас, която не исках да обсъждам. Преди да си легна излязох на чист въздух в двора и го видях да минава по улицата. Сърцето ми примря от притеснение и извадих телефона си, под претекст, че пиша смс, да не би да ме заговори. Две седмици след това една от приятелките ми там ме разпитваше за него по Фейсбук. Реших, че той я е накарал, защото я познавах добре и едва ли я интересуваше отдавна замрялата ни връзка. Отговорих пестеливо, че не знам какво се случва и че не ме интересува и с това приключих разговора. Дни по-късно не спирах да мисля за това. Започнах да си припомням времето, прекарано с него. Чудех се защо ли ощесе интересува от мен, при положение че е с 2 години по-голям и с лекота може да си намери по-подходяща. Днес докато проверявах съобщенията си във Фейсбук забелязах, че ми е писал снощи късно вечерта. Съобщението гласеше: ''Hi kakvo stava, k1de se izgubi '' Отговорих му, че не съм се изгубила никъде...
Сега започнах да си мисля дали все още имам някакви чувства към това момче или просто е било обикновена лятна афера? Мисля, че няма смисъл от такава връзка, при положение, че се виждаме само през ваканциите. И като за капак съм влюбена в най-идеалното момче за мен, което се оказва и мой най-добър приятел. 1000 пъти предпочитам последния, но като си го мисля и старата любов се появява на заден фон. Просто съм объркана до безкрай и искам да се отърва от всякакви съмнения и да продължа напред. Но как......