Здравейте...Може би съм заблудено от любовта дете.Винаги съм искала да намеря любовта.Исках да я изпитам.Исках да я почувствам.Ех почувствах разочарованието от нея...и ви заявявам тя боли!
Всичко започна от чат в скайп.Продължавахме с дни и нощи...Станахме истински приятели!Влюбихме се един в друг...Говорехме на различни теми.Винаги се чувствах щастлива когато му пишех.Знаех че когато имам проблем ще мога да споделя и той да ми помогне.Все пак днес става на 21 а аз едва на 13 Толкова съм наивна...много го обичам.Но разбрах че аз за него съм просто едно хлапе от скайп.Спираше да ми обръща внимание ей така изведнъж.Дойде моментът в който аз му казах че не искам повече да сме заедно.Казах че и приятелство не искам...После почувствах една празнота.От средата на декември се понасяхме но вече разбирам какво съм аз за него.Спомням си как ме убеждаваше че разликата в годините няма значение.А ето ме сега заради любовта-нарязани ръце,стичащи се сълзи,друсах се с лак...аз просто искам нещо да притъпи тази болка...по цели дни спя...нямам енергия и имам чувството че нещо в мен тежи.Потя се постоянно.Зима е и аз се потя в една отвратителна пот...вече съм сигурна мога да издържам с един кроасан на ден.Аз нямам апетит...В училище ми казват че съм изрод заради външността ми.А аз съм това момиче на снимката.И стигнах до това заключение че не искам да се влюбвам повече...никога...никога.Защ то любовта ме наранява...Не знам защо пиша това тук.Просто се нуждая някой да прочете това и просто да ме разбере защото не познавам човек който да се чувства по този отвратителин начин...
Последно редактирано от yony.pain : 01-10-2013 на 10:35