Здравейте, пише момче на 20 години. Преди две години се запознах с едно момиче. Тогава тъкмо бях приключил връзка с друго момиче, нищо сериозно. Тя също тъкмо се беше разделила с тогавашния си приятел. Всичко стана толко бързо, пишехме си във всеки един удобен момент, нон стоп, не сме спали по цели нощи. Опознахме се за отрицателно време, привързахме се един към друг, бяхме добри приятели. Отне ми изключително малко време да осъзная, че съм влюбен в нея. До този момент не бях обиквал.. Не чаках дълго, за да и кажа какво чувствам.. една вечер събрах сили и го направих. Оказа се че тя изпитва същото.. През целия си живот не съм бил толко щастлив колкото тогава. Това продължи в продължение на 1 година. За една година я обикнах повече от всичко, те мен също. Бяхме толко влюбени.. всичко беше като в приказка. След тази една година се разделихме, главния проблем беше разстоянието. Не става въпрос за различни градове, а държави.. Както и да е, разделихме се, но не спряхме да поддържаме връзка. Тя тръгна с друго момче, аз така и не успях да намеря сили да продължа. И така още една година разделени, но въпреки това не спрях да я обичам, нито тя мен. Дори обратното.. вместо чувствата да избледняват те ставаха все по силни. Всичко ставаше все по трудно.. но не спряхме. Хиляди пъти сме слагали край на всичко.. но винаги сме се връщали един при друг. Но ето, че истинският край дойде. Точно 2 години откакто всичко започна.. след точно две години всичко приключи. Тя ме изтри от живота си или поне се опитва. Тя продължи. Винаги е била по-добра в това отношение от мен - да се прави че не и пука. Винаги е казвала как няма да спре да ме обича, дори всичко да приключи, а сега изведнъж продължи.. без да каже нищо, без дори сбогом. Побърквам се, непрекъснато мисля за нея, дали тя мисли за мен, дали и липсвам.. ;х
В общи линии това е моята история. Но има и един проблем - не мога да продължа. Не знам какво ми става, по принцип не съм такъв - да се отказвам. Има една празнота в гърдите ми, която ме побърква, от която боли. Сринат съм и просто нямам сили и желание за абсолютно нищо. Непрекъснато мисля за нея. Не мога да спя, не ям.. имам чувството, че полудявам.
Как хората продължават след такава любов? Как живеят без човека който обичат повече от всичко друго? Колко време отнема, за да избледнее болката? И избледнява ли? Или просто свикваш? Разбит съм.. не знам какво да правя. Ще я забравя ли някога? Ще продължа ли нормално, без да мисля за нея? Без да сравнявам другите с нея, както правя и до сега..