В моята гимназия как беше - още първите месеци разбирате кой кой е, а докъм края на първата, началото на втората ги има сформирани групите и мнение за всеки. Да промениш мнението за себе си е трудна задача, защото не можеш просто да отидеш при някой, с който рядко си казвате нещо освен здрасти и да си говорите и да го разпитваш, като пръв приятел. По принцип това е право на известните и добре котираните в класа/випуска. Има едни такива известни, които половината ги харесват, другата половина ги плюят, такива, които изпъкват с някаква външност, подход и най-често са в крак с новите моди и са по-нахакани от средния стандарт. За тези хора не е проблем да отидат при когото и да е и да го заговорят, да си говорят с него и след това да спрат контакта. За тях няма да е странно да говорят с теб един час, примерно, но ако ти отидеш в компания от 3 момичета и кажеш нещо, ще бъдеш възприета странно.

Ако искаш другите да променят отношението си към теб, трябва да започнеш от друго място. Като за начало се погледни в огледалото и доколкото можеш обективно си отговори на въпроса "какво трябва да променя във външността си?". Ако има излишен килограм, отивай на фитнес, ако няма - пак. Просто на тая възраст спортуването е важно, защото стимулира самочувствието, както и подобрява и развива формата на тялото. Купи си по-високи обувки. Като ги направиш тия неща, автоматично леко щи се вдигне самочувствието, защото ще се чувстваш по-хубава от преди. Като си говориш с някой, който по принцип не си говори с теб, го прави, когато е сам, защото като е сам шансът да се държи лошо и да те приеме лошо е по-малък. Ходи на някаква извънкласна дейност, пеене, актьорско, училищни пиеси, някакви проекти. Там ще се запознаеш с нови хора, с които явно имаш сходни интереси.