- Форум
- По малко от всичко
- Кофата
- смотано ми е :(
знам,че не трябва и точно това ми е трудно ама.. не съм такъв човек.. може тайно да си поплача,но винаги съм била усмихната... знам какво е да погледнеш някой и той да е нацупен и целия свят да му е крив - не харесвам такива хора и точно за това не искам да изглеждам така... малко са хората пред които като ми е гадно си показвам настроението ... не знам.. странна логика имам ама предпочитам да съм весела
аз също съм ужасно чувствителна.... дори и най-малкото мога да го приема навътре,но съм останала с впечатлението,че не само аз не харесвам мрачни на вид хора.. за това на близките си показвам,но не и на останалите и мисля,че това е по-добрия вариант... а и винаги се сещам за нещо,което мой мн близък човек ми каза '' ако си постоянно сърдита никой дори няма да се бз с теб,а ако се усмихваш,дори и да в фалшиво някой ще се пошегува и ще се усмихнеш истински'' та.. по тая логика и аз действам
А, не.. близки, неблизки - не ме интересува. Ако ми се плаче - ше плача, ако ми е весело - ше се посмея, ако съм садната - няма да се усмихна, зор ми е. Никой никога не ми е казвал нещо от тоя сорт, че никой няма да се шегува/бъзика с мен щото съм сериозна, винаги се намира кой да ме развесели.