WHY the fuck do I care that much?!!

[prosto_edin_chovechec]

Никога съм нямал много приятели.. (на 19г. съм)
Винаги съм се движил с 2-3 човека, и съм бил ОК с това..
След известно време, винаги съм се карал с тях и съм си намирал нови с надеждата, че този път
ще е нещо различно.. че няма да свърши така..

Но ето отново..
Пак съм на шибаната стартова линия..
Скарах се с човек на който супер много държа, но просто както всички останали
ме приема за даденост и не ме оценява.. и с течението на времето цялата тази история
взима да ми писва..

И най-гадното от всичко е, че ми пука прекалено много..
Мисля постоянно за това, гадно ми е, не ми е до нищо..
а не искам да е така.. Искам да си продължа нормално и да не се обръщам назад..

Винаги при някаква караница, аз съм бил този който е правил първата крачка да се извини
И точно това днес се обърна срещу мен..
Казва ми "Да не тръгнеш да ми се извиняваш пак" при положение че е виновен..

Просто искам да не ми пука толкова много, ...
всъщност искам да не ми пука хич..
Но не мога да се променя.. искам го супер много, но не мога .. И не знам защо..

Пиша го тук като някой си анонимен, защото
и в момента ми е супер гадно и имам нужда да споделя с някого..
А ако искате дайте и някакъв съвет, едва ли ще помогне но..
Ще съм ви супер задължен..

Поздрави..!

[.Wonder]

Не си виновен за това, че не откриваш хората, които да те разбират и да са ти приятни. Излишно е да поддържаш какъвто и да било контакт с някого, очевидно невъприемащ и неуважаващ теб. Обърни внимание на себе си и на това, което искаш, съсредоточи се в собствените си мечти, отпусни се и вярвам в това, че един ден ще се намери човек, обичащ те такъв, какъвто си, с мъничките ти несъвършенства, които те правят съвършен. Не се променяй, бъди наясно какъв си и изисквай от хората до теб да го въприемат, не е необходимо да се преструваш на друг, само за да не останеш сам.

[SuNsEt]

Трябва да отсяваш истинските приятели от фалшивите. Въпреки това някои хора са си просто егоисти и не обичат да поемат инициативата ,независимо дали са сгрешили или не,дали са наистина добри приятели или не...Когато се получава такъв проблем ,трябва да говориш за това с въпросния приятел.Обясни му как виждаш нещата и се опитай да си изясниш нещата с него като с голям човек.Изключително трудно е да се намерят верни приятели в днешно време,а още по-трудно да е да се задържат.

[PurpleDream]

подкрепям мнението на Wonder и недей да тичаш след тия 'приятели', щом на тях им е през оная работа за тебе, а и ако ги оставиш може те да се върнат и да те молят да се сдобрите, дай им време да премислят нещата и ако разберат, че си струва да сте приятели ще се върнат, ако ли не успех с намирането на нови и истински приятели

[antineutral]

Напълно съгласен съм с горните мнения. Всъщност голяма част от приятелствата са точно такива - винаги се намират хора, на които повече да им пука от на останалите. Нещата се изравняват едва тогава, когато приятелството е скрепено от много силен общ интерес, а интересите на хората по-често са различни, и стават още по-различни с годините. Дори и в този случай на никого няма да му пука по-малко, просто не забелязваш моментите, в които се налага да ти пука. Дали си струва да дружиш с един човек или не и по-скоро до каква степен разбираш едва на един по-късен етап, когато видиш всички неща, които ти се случват с него и колко от тях са ценни за теб. А някои мъдри хора направо казват полушеговито, че разбираш дали някой е готин по това дали ти се пие с него :Д Иначе съм на мнение, че сред хората има малко приятели и много повече добри познати - просто хора, с които може уместно да се прекарва част от времето. Ако усетиш, че си го губиш - теглиш една майна и си продължаваш

[prosto_edin_chovechec]

Напълно съгласен съм с горните мнения. Всъщност голяма част от приятелствата са точно такива - винаги се намират хора, на които повече да им пука от на останалите. Нещата се изравняват едва тогава, когато приятелството е скрепено от много силен общ интерес, а интересите на хората по-често са различни, и стават още по-различни с годините. Дори и в този случай на никого няма да му пука по-малко, просто не забелязваш моментите, в които се налага да ти пука. Дали си струва да дружиш с един човек или не и по-скоро до каква степен разбираш едва на един по-късен етап, когато видиш всички неща, които ти се случват с него и колко от тях са ценни за теб. А някои мъдри хора направо казват полушеговито, че разбираш дали някой е готин по това дали ти се пие с него :Д Иначе съм на мнение, че сред хората има малко приятели и много повече добри познати - просто хора, с които може уместно да се прекарва част от времето. Ако усетиш, че си го губиш - теглиш една майна и си продължаваш

Това е истината, мисля..
На абсолютно същото мнение съм..
Благодаря на всички за отговорите..
Времето лекува.. и всичко се забравя.. и все пак не ми се искаше да се стига до там
И хора един съвет от мен...
Не приемайте приятелите си за даденост
просто защото не са..