И аз съм доста миличка, добричка и хуманна. По принцип. И на мен ми е жал, и на мен ми е тъпо, и на мен ми става гадно. Мисля за хората, поставям се на тяхно място. Не съм егоист.
И въпреки това окото ми не мигва, ако някой ме обатачи, преебе по някакъв начин, измами. Не става въпрос колко си добър, а колко глупав можеш да бъдеш, за да си повярваш, че такъв човек заслужава да контактуваш с него по някакъв начин, какъвто и да е било, камо ли да е част от ежедневието ти.
В такива случаи преди време си връщах и се озлобявах доста, сега не се занимавам въобще, просто игнорирам тези индивиди, и забравям, че ги има.