ако става дума за приятели/приятелки ... така .. и аз съм много чувствителна,но винаги ей така изведнъж ги оставям... винаги съм премисляла едно нещо по 10 пъти,докато някой преди да го е казал го е забравил.. забелязвам и най-малката частица,следователно,от най малкото нещо може да ми стане гадно.. обаче си знам че няма смисъл да ги ''отебавам'' просто търпя,търпя,търпя и един ден изпушвам.. винаги след като видя истинското аз на някой предполагам след колко време ще изпуша и то винаги рано или късно изпушвам - обаче това е момента в който наистина спира да ми пука,в който съм изтърпяла достатъчно.. просто ми идва отвътре.. пф,ударило ме е на философия