Нямам мотивация.

[GoldenHeart]

Здравейте!

Не съм сигурна дали темата е за този раздел и се извинявам, ако съм сбъркала.
От много време нямам мотивация за абсолютно нищо. Провалям се напълно. Седя по цял ден на компютъра и играя League of Legends. И не само.. просто гледам как по някакъв начин да отлагам всичко сериозно, което трябва да правя. От години съм така. Не уча, ама въобще не уча, а така ми се иска да се мотивирам и да бъда сериозна.
Обстановката в семейството ми не е много добра. Майка ми и баща ми са разведени от 10 години. Баща ми е с пълно попечителство над нас (три деца сме, имам брат и сестра на по 25 години. Близнаци са.). Разведоха се, защото майка ми ни биеше, обаче след като се преместихме, брат ми продължи да ме бие. За последно ме удари миналото лято. Хвана ми главата и я удари в неговата. Баща ми все пътува за Германия. Като бях по-малка все го нямаше за по 2-3-6 месеца. Преди 3 години вече започна да живее там и си идва по 2 пъти в годината. Сега си е тук за малко. Сестра ми е омъжена и живее надалеч. Аз живея с брат ми и баба ми.
Когато не съм в нас имам по-голяма мотивация. Като се прибера просто всичко ми се убива. Няма ден, в който да не си помисля колко ми е писнал живота и как искам да умра по някакъв начин, но да не е по моя вина... Просто да си отида. Имам ниско самочувствие, но не съм асоциална. Общувам си съвсем нормално. Имам си хора, на които мога да разчитам. Дори си имам сериозен приятел. Просто не се чувствам добре. Уморено ми е от всичко. Не ми се прави нищо.
Имаше един период, в който просто си седях в нас, тъпчех се и седях на компютъра. И.. естествено напълнях. Но това беше преди 3 години някъде. Усетих се и свалих килограмите за едно лято. Като отидох на училище всички се учудиха как съм отслабнала толкова. Сега се храня здравословно, но.. просто нямам мотивация за абсолютно нищо в живота ми... Иска ми се просто да изчезна.

Бихте ли ме посъветвали какво да правя? Не мога повече така. Все се опитвам да се променя, но просто.. не мога. Моля ви, не ме нападайте...
Благодаря на тези, които са отделили време за да прочетат това мнение!

[antineutral]

Най-елементарното нещо, което можеш да направиш на първо време, е да поспортуваш когато и както ти е удобно, да си вдигнеш тонуса малко. Обикновено бягане за здраве, гледай само да не прекаляваш, но и да е доколкото може редовно и докогато се почувстваш уморена. От тук почни, а като имаш напредък, пиши в темата как върви

[GoldenHeart]

Аз имам нужда от мотивация не само за спорт, ами за самия ми живот.. за всичко.

[besso]

Спорта помага адреналина в тялото да се разгради и освобождава хормона на щастието. Адреналина създава усещане за тревога, така, че съвета на antineutral е напълно резонен. Научи се да релаксираш. Това, което ти липсва е цели. Спортувай, релаксирай, мечтай и дерзай!

[GoldenHeart]

Благодаря Ви! Ако знаех, че спорта влияе чак толкова на чувствата и настроението на хората, нямаше да го спирам. (Тренирала съм художествена гимнастика, балет и хандбал.) Възможно най-скоро започвам фитнес!

[TheBeliever]

Това, което ти липсва е цели.

Точно.

Спортът ще те зареди с положителна енергия, но трябва да намериш и към какво да насочиш тази енергия. Голкото по-близка до сърцето ти е поставената цел, толкова по-голяма ще бъде и мотивацията.

[prysnata_ti4inka]

Според мен проблема идва от мястото, където живееш в момента ("Като се прибера просто всичко ми се убива. "). Явно атмосферата удома ти те подтиска. Изчакай още малко да станеш на 18, изнеси се на квартира и всичко ще се оправи. От 1 страна няма да има опция да мързелуваш, защото ще трябва да се издържаш сама. От друга страна смятам, че когато си на ново място, вероятно с нови хора, без тормоз от страна на майка ти и брат ти, ще се разведриш малко.

[sexa_na_kompleksa]

Защо не поговориш с училищния психолог?

Как се виждаш след няколко години?
Какво мислиш да правиш след като завършиш?
Как виждаш връзката си в перспектива?

[TheBeliever]

Според мен проблема идва от мястото, където живееш в момента ("Като се прибера просто всичко ми се убива. "). Явно атмосферата удома ти те подтиска. Изчакай още малко да станеш на 18, изнеси се на квартира и всичко ще се оправи. От 1 страна няма да има опция да мързелуваш, защото ще трябва да се издържаш сама. От друга страна смятам, че когато си на ново място, вероятно с нови хора, без тормоз от страна на майка ти и брат ти, ще се разведриш малко.

Всъщност няма нужда да чака. Самото желание да се изнесе може да породи мотивацията да се развива и усъвършенства в дадена област, за да си осигури желаната самостоятелност.

[sToyAncHo]

Защо не поговориш с училищния психолог?

Това не е лоша идея Ще споделиш с някого, който ще прояви разбиране и ще даде някакъв съвет.