Аз съм момиче ,което скоро ще навърши 18 ,влюбих се много в едно момче ,което така и посмях нито веднъж да заговоря първа,обвинявах се за това ,че нямам смелост и т.н ,както и да е забравих го или поне го превъзмогнах....сега наскоро срещнах друго което мислих за добро ,но се оказа че далеч не е така ,когато е с приятелите си за него не съществувам само когато сме двамата и то понякога ,случи се така ,че се влюбих в уж добротата му това ,че не пушеше ,пиеше и ходеше с момичета да се се искефи пред другите ,за мен той беше различен.И така реших един ден да му намекна ,че го харесвам,но той нищо не каза.После след някой друг ден му признах когато отново бяхме сами и отоново нищо не каза ,дори и на приятелите си.Сега се чудя как съм могла да се влюбя така и да идеализирам един човек за мен той беше идеален ,но с поведението си и мистерията си направо ме отблъсна...Вече незнам струва ли си да опитвам или не ,най-добрата ми фр ме съветва да го забравя ,но казвам ви много ме боли за него и всички мечти ,които имах.Зареди пустата му дума любов съм се напивала ,пушила,страдала ,плакала и последните 2 най-вече над 1000 пъти...Любовта ме съсипа,вече нямам желание да се влюбвам повече ,защото от това боли и то много....