Как мислите?

[Doom_Stalker]

А кой не е ?

Аз не съм, поне на вътрешно ниво... Физически просто показвам това, което искат да видят (на което реагират ) хората. Но изобщо не се вживявам в мислите и представите им.

Напоследък наблюдавам естеството на мисълта. И стигнах до момента, в който осъзнах, че умствено-описания, интерпретиран образ(да го наречем "сън", защото си прилича) на нещо , за да се приложи и изживее от един човек, човекът трябва да отдаде съзнателната си енергия на този сън.... тоест да се слее с мисловната конструкция, да стане част от нея, да бъде в нея, да вижда през нея - и следователно да се ограничи в нейните граници. Точно това води до масата несъзнателни хора, които ежедневно живеят в своите мисли - там страдат, там се радват, там е целия им живот - в съня. В зависимост от това какви качества притежава един човек, той може да описва умствено образите (да сънува) по-добре. Съществува грешното впечатление, че умния човек е по-малко заблуден от глупавия. Което не е така. По-добре работещия ум е безполезен, ако човека се идентифицира и живее в мисълта си. Защото мислите и образите еволюират. Така често умните хора имат силно изградени позиции - по всякакви въпроси - политически, социални, научни, дори философски. Това е резултат от тяхното по-добро описание на света. Докато глупавия човек живее в мисълта за простите си ежедневни грижи и цялата му "амплитуда" на сънуване(границите на съня му) са много по-малки. Но така или иначе са налични. Така че цялото наддумване и изразяване на мнения и позиции използвайки величави теории и гръмки фрази, на този етап не значи нищо за мен. Нищо по-различно от обичайните спорове за футбол, политика и т.н. Различно е само количественото проявление, но качественото си е същото. Затова и всяко едно мнение, каквито и висши претенции да има, и колкото и добре защитено и подкрепено с доказателства да е, за мен си остава просто мнение - умствена интерпретация, в която някой се изживява (се сънува) като говорител и интерпретатор. Ето защо вече не се впрягам в малките "количествени" различия съществуващи в конструкцията на мислите, а гледам по-качествено различен начин на цялата мисъл и идея, вече като самостоятелна мисъл и идея.... а не през призмата на малките противоречия в самата идея.

позната ни теория/идея за ''липса на самоидентификация'

Това е напълно грешно написано така. Липсата на идеи няма как да е идея. Освен може би за човека който "гледа" през идеи. Липсата на идентификация не е идентификация. Подсказва се и от името "ЛИПСА". За човек който гледа през идеи, нормално е и това да му се види като идея. Но то е нещо качествено различно. Всяка идея по принцип е добавяне на нещо ново, на някаква нова представа, на ново изживяване, нова концепция. А липсата на самоидентификация е тъкмо обратното. То е една стъпка назад от мисълта, което дава възможността да се види мисълта като мисъл и съня като сън. Ако живееш в съня си няма как да видиш, че това е сън. Трябва първо да се събудиш, но не се събуждаш чрез нов сън в съня нали? Ето затова отдръпването от мисълта няма как да стане чрез мисъл. Затова "теорията" за липса на самоидентификация не е никаква теория.

но още поддържам тезата, че е по-вероятно цялата ти идея да е заблуда и да не демонстрираш приложението и вероятно дори да не можеш (като човешко същество, подчинено на ограниченията на мозъка, не ти специално).

Ако това за което говоря, нямаше никакво отражение върху МЕН и начина ми на живот, сигурно щях да се съглася. Но промяната при мен е коренна. Просто съвсем различен човек. Това всичкото не са празни приказки, които съм прочел от някъде и просто повърхностно съм ги приел като част от светогледа ми. Всичко това оставя дълбока следа във всичките ми действия. И това е най-доброто доказателство, че дефакто съм променен - вътрешно и външно. А не само на приказки. Защото повечето хора просто сменят пълнежа на ролите си и се изживяват като нещо ново, без това да има пряко отражение върху вътрешната и външната им реалност. Но продължават да функционират използвайки едни и същи мисловни модели. Това не е никаква промяна.

Между другото кой от нас е прав за "липсата на самоидентификация" спрямо бръснача на Окам според теб?

Ще перифразираш ли въпроса? Нещо не разбирам. Какво е твоето твърдение за същността на израза "липсата на самоидентификация". И как това има връзка с "Най-простото обяснение е най-правдоподобно"?