Странен проблем

[just_a_girl2007]

Не знам дали е точно проблем, но ми се струва доста странно.
Значи баба ми почина преди 3 години почти и да си призная не изпитах никаква мъка.
Не че ми е било все тая, но не съм плакала и не съм изпадала в депресии.
Сега след толкова време започнах да мисля за нея. Каква беше приживе. И даже запознах да ясънувам Как живея в жилището й . В един от сънищата й и тя беше там. Струва ми се много странно това. Какво мислите?

[sexa_na_kompleksa]

Не е странно. Мислила си през деня за нея и след това си я сънувала, често се случва така.

[sweetcake]

С мен стана същото. Аз си го обясних с това, че не я познавах много добре. Когато почина не плаках много. Беше ми тъжно, но не чак толкова. Донякъде се чувствах виновна... Три-четири години по-късно започнах да мисля много за нея, да я сънувам. Мислех си как е трябвало да прекарвам повече време с нея. Плаках, страдах. Спомних си колко красива беше, копринено-меката и коса, зелените и очи, колко мила беше с мен. Бях доста депресирана. Мисля, че е било по вина на пубертета, но отмина. Ще отмине и при теб. И да, никак не е странно!

[Amore-Mio*]

Сънищата са игра на подсъзнанието - нещото, за което си мислила през деня се е запечатало някъде в мозъка ти и в момента на неговата "почивка", ти пуска филма.