Решенията се взимат заедно, правят се компромиси, спори се, стига се до някакво съгласие, угаждаме си, глезим се, уважаваме се много и си имаме доверие. Връзката ни е прекрасна. Но той има водещата роля, той е "лицето на семейството", както съвсем правилно се изрази (въпреки че очевидно не сме семейство). Мъжът е главата на семейството, а жената е вратът (както гласи народната поговорка). Нямам подобен модел в моето семейство и скачам до тавана от радост, че съм си избрала мъж, който е инициативен и мъжкар в добрия смисъл на думата. Аз се опитвам да се налагам несъзнателно, той ме спира по човешки начин и съм изключително щастлива, че го прави, защото ако не го правеше, нямаше да го уважавам. Знам какво говоря, случвало ми се е.

Пантерата