Не не просто твоят проблем ми е познат до болка. ...сега съм (от началото на учебната година)в нов клас с 5-6 човека се познавах от преди,но с останалите не.И аз си мисля сега ще подходя добре с хората но и аз като теб ръся глупости и тъпизми и така нататак и така нататак. След време когато осъзнах колко нови приятели съм създала. ....боже защо вобще седнах да мися започнах да плача почти всяка вечер преди да заспя. Чуствах се сама,изоставена,наранена,и мамена,депресирана. И така гледам да се усмихвам повече но,незнам вече