Здравейте, искам да разкажа за моята история,познавам от години едно момче от лятото с него се опознахме по от близо станахме приятели и то много добри,имаме прекалено много общо той е различен от другите, мил,добър и т.н. на кратко той е момчето което търся,момчето за мен и аз съм момичето за него,аз съм момичето което търси той но явно не го е осъзнал,проблема е че той е влюбен до полуда в братовчедка ми,а тя не изпитва чувства към него,повярвайте ми трудно е да слушам как говори за нея,как се измъчва,че тя не изпитва чувства към него.Глупачка съм защото се опитвам да му помогна да я спечели,това боли,знам че трябва да се боря за него но не знам има ли смисъл да го правя.Сърцето ми толкова е страдало за един глупак,че още се възстановява.С една дума страх ме е да се боря,може би отново ще ме наранят,аз съм силен човек на единия ден умирам от болка,плача а на следващия ден съм два пъти по силна,малко несмислено пиша защото ми е много трудно да говоря за това,питам се дали съм влюбена в него или просто съм се увлякла понеже имаме много общо.Питам ви как да постъпя да му призная ли,да се боря ли за него,да се дръпна ли докато отмине увлечението ми по него?